А той й отвърнал:
— Сеньора, това не може да стане, защото по този начин ще престъпя клетвата си. Спомни си, че предишния път аз вече прекарах една нощ тук.
Като чула това, девойката много се натъжила, ала разбрала, че не може нищо да стори. Пожелала му обляна в сълзи, Бог да го пази, защото копнеела да не си тръгва, а да остане при нея. Ала Персевал нямал никакво желание да извършва прегрешение, пък и Господ нямал намерение да му позволи подобно нещо.
Сбогувал се Персевал с нея и потеглил на път. Така в продължение на цели седем години странствал из земи и гори в търсене на приключения и нямало нито рицарски двубой, нито сблъсък с чудодейна сила, които да не бил извел до успешен край. През тези седем години той изпратил повече от сто заклети пленници в двора на богатия крал Артур. Затова пък от чудесата, с които се сблъскал, и от всичко, което преживял, без да е в състояние да открие двореца на дядо си богатия Крал Рибар, той станал толкова налудничав и безразсъден, до такава степен изгубил паметта си, че през всичките седем години нито веднъж не си спомнил за Бог и Светата Църква, така и не влязъл в нито един храм или параклис.
Препускал той и в деня на Разпети петък, когато нашият Господ изстрадал смъртните си мъки заради всички грешници, бродел, въоръжен от глава до пети, готов да се отбранява и да напада, ако срещне някого по пътя си. Тогава срещнал дами и рицари, целите загърнати в плащове и качулки, които отивали с молитви на уста да получат от Иисус прошка за своите грехове.
Те го спрели и го попитали каква нещастна участ го е подлудила до такава степен, че в деня, в който нашият Господ е търпял Своите мъки на кръста, той се е въоръжил, за да убива хора или търси приключения. Като чул да говорят и да му напомнят за Бог, Персевал се осъзнал и по волята на Иисус възвърнал обичайното състояние на духа си, след което дълбоко се разкаял за лудостта, в която тъй дълго бил изпаднал, и незабавно свалил доспехите от себе си. В разказа се казва, че точно както била волята на Бог, Персевал пристигнал в дома на своя чичо отшелник, където сестра му го била отвела навремето, за да се изповяда. Сега отново му се изповядал, а сетне се покаял за греховете си, както светият човек го посъветвал, и останал при него в продължение на два месеца.
Ала за тези неща не говорят нито Кретиен дьо Троа, нито другите поети, които съчинявали стихове, за да предадат историята в приятни рими. Ние пък казваме само неща, които са важни за разказа: за записването им Мерлин натоварил своя учител Блез, който живеел в Нортумберландия и бил достигнал такава преклонна възраст, че едва се държал на краката си. Мерлин виждал и бил наясно с приключенията, случващи се всекидневно на Персевал, и ги съобщавал на Блез, за да ги записва, така че да остават за поколенията разумни хора, които с удоволствие ще слушат за тях. От друга страна, именно в писанията на Блез, отразяващи онова, което Мерлин го накарал да запише и остави като спомен, можем да намерим сведението, че Персевал пребивавал в дома на чичо си в продължение на два месеца. Ала по времето, когато Персевал се озовал там, сестра му вече била покойница, напуснала този свят и преминала в отвъдното.
Без да знае за това, Персевал казал:
— Сеньор, ще отида да се видя с моята сестра, защото я обичам от цялото си сърце.
Като чул тези му думи, отшелникът се нажалил и през сълзи рекъл:
— Скъпи племеннико, никога повече не ще я видиш, защото тя се спомина преди година и половина. Като научих за това нещастие, аз бях много опечален, отидох при нея и докарах тялото й тук, за да го погреба пред моя дом.
Като чул, че сестра му е напуснала този свят, Персевал много се нажалил и дори да се намерел човек, който да му даде цялото злато на света, пак нямало да успее да сдържи сълзите си.
— Сеньор — казал той на своя чичо, — за Бога, отведи ме да видя гроба на моята сестра, която ме обичаше толкова много.
— На драго сърце — отвърнал му старецът.
Сетне го повел право към гроба, където младата жена била погребана, и рекъл:
— Скъпи племеннико, ето тук е погребана сестра ти.
При тези думи Персевал се разридал, а сетне двамата произнесли молитви на упокой на душата й. Докато се молели, отшелникът промълвил:
— Скъпи племеннико, няма ли да отидеш да видиш вашия семеен дом, който някога принадлежеше на твоя баща и мой брат Ален Дебелия? Добре е да знаеш, че сега той е на твое разположение.