На този въпрос Персевал отговорил:
— Сеньор, Господ да ми е на помощ, не бих отишъл там, дори да ми дават владенията на богатия крал Артур, защото ще ми бъде прекалено мъчително да видя дома на моя баща, напуснат от скъпите на сърцето ми хора, и да не мога да намеря в него нито една сродна душа.
— Така е, скъпи племеннико — съгласил се старият човек, — наистина няма да намериш такава.
Не след дълго Персевал му казал:
— Драги чичо, искам да си вземем сбогом и да замина. Знай, че няма да се спра, преди да открия дома на твоя баща, моя дядо.
Като чул това, отшелникът рекъл:
— Скъпи племеннико, дано Господ Бог Иисус Христос ти помогне да постигнеш целта си! Знай, че и аз не ще спра да се моля за това на нашия Господ.
Сетне Персевал си взел сбогом и заминал. И странствал толкова дълго из гората, че настанал осмият ден след Петдесетница. Яздил целия ден чак до деветия час, ала така и не се натъкнал на никакво приключение. По някое време погледнал пред себе си и съгледал четирима млади конника, всеки от които бил преметнал щит през врата си. Те водели бойни и товарни коне, които теглели кола, натоварена с копия.
Щом ги видял, Персевал пришпорил коня, явил се пред тях и ги попитал накъде карат тези оръжия и кому служат. А те му отвърнали:
— Сеньор, ние сме хора на Мелиан от Лис и отиваме на турнир, който трябва да се състои в Белия замък в чест на една от най-прекрасните госпожици на света. Които са я виждали, в един глас разправят, че ако всички красоти на девойките по света се съберат на едно място, пак не ще могат да съперничат на нейната хубост. Освен че е необикновено красива, тя е и приказно богата, затова не е чудно, че мнозина рицари вече са искали ръката й, а също графове, херцози и прочие благородници. Ала тя не ще да чува за никого. Ето защо господарката на Белия замък е обявила турнир в чест на своята тъй прелестна дъщеря и условието, което е оповестила, е, че рицарят, спечелил турнира, ще получи госпожицата, независимо колко е беден, защото тя ще го направи богат и ще му даде всички свои богатства. Така че знай: комуто Бог отреди да я притежава, той ще бъде най-богатият на света и най-състоятелният човек в земите на Британия с изключение единствено на крал Артур. И нашият сеньор Мелиан от Лис затова отива там, защото отдавна е влюбен в нея и иска да си опита късмета, та ако спечели турнира, да вземе госпожицата за жена.
Персевал ги попитал кога според тях трябва да се състои турнирът, и те му отвърнали:
— Точно след три дни, сеньор.
Тогава Персевал ги попитал дали ще има много рицари, които ще участват в турнира. Като го чули, младежите се засмели и казали:
— Сеньор рицарю, няма защо да питаш за такова нещо. Защото турнирът беше обявен в двора на богатия крал Артур. Сигурни сме, че на него ще дойдат рицарите от Кръглата маса, защото на тази Петдесетница са се върнали всички от търсенето на Граала, след като не са постигнали нищо. На Петдесетница крал Артур бил устроил невиждани досега празненства. Турнирът бил обявен именно на тях, така че само от този двор ще дойдат повече от пет хиляди души. Известно е, че ще присъстват монсеньор Говен, Ланселот от Лак, сенешал Кей, Бедивер, Мордред, Гахерис, Гарет, последните от които са братя на монсеньор Говен. Освен това сенешал Кей се похвали пред всички барони, че щял да я отведе в двора на Артур и да я спечели със силата на оръжията. Рицарите много се били смели и сметнали думите му за голяма глупост, та дори крал Артур се видял принуден здраво да го смъмри за това и на няколко пъти сам му се подиграл. Самият крал Артур бил казал, че ако Персевал дочуе новината за този турнир, той сигурно ще се яви там: защото едва ли можело да се намери рицар, който да се изправи срещу него, след като бил изпратил повече от сто и петдесет рицари като пленници в двора на Артур. Сега кралят е разочарован, че той не е в неговия двор, и дори мисли, че може и да е мъртъв. И да знаеш, че казваме истината за всичко, което ти ни попита. Ала кажи ни, моля ти се, ще дойдеш ли там с нас?
В отговор Персевал им казал, че няма да отиде, а другият му отвърнал:
— За Бога, прав си, няма смисъл да се захващаш с тази работа.
Сетне оръженосците се разделили с Персевал и поели по своя път. Нашият рицар потеглил в обратната посока и решил, че все пак ще отиде на турнира. Яздил така в ситен тръст чак до вечерта, когато се взрял в пътеката пред себе си и съгледал дома на местен феодал, обграден целия със стена. Като го видял, той много се зарадвал и препуснал в стремителен галоп към крепостта.