Намерил господаря му да седи на моста заедно с шестима слуги и да оглежда хората, които преминавали оттам и отивали на турнира. Като съгледал Персевал, той станал да го посрещне, поздравил го радостно с „добре дошъл“ и с удоволствие му предложил подслон в своя дом. Персевал, който бил поласкан от подобно отношение, му благодарил сърдечно и бързо слязъл от коня, а прислужниците на господаря скочили и му помогнали да свали доспехите си, като един от тях отвел коня му в обора, за да се погрижи по най-добрия начин за него, а другите отнесли оръжията му в една стая и той останал съвсем без дрехи. Господарят го заоглеждал с възхищение, защото той несъмнено бил най-красивият рицар на света. Сетне изрекъл тихо през зъби така, че Персевал да не го чуе:
— Наистина голяма загуба ще бъде, ако такъв прекрасен рицар няма достатъчно мъжество у себе си.
Сетне се появили двама слуги, които наметнали на раменете му мантия, а той седнал редом с господаря на замъка да разглежда преминаващите оттам рицари с техните коне и амуниции. Персевал попитал своя гостоприемец много ли път има до Белия замък. А той му отвърнал:
— Можеш да стигнеш дотам на сутринта преди първия час.
— Минавали ли са оттук други рицари на път за турнира? — продължил да разпитва Персевал.
— Малко преди да дойдеш, преминаха рицарите от двора на крал Артур. Като си помисля, в отряда му трябва да е имало повече от петстотин рицари и за мен няма съмнение, че носеха най-богатото снаряжение, което човек може да види.
Когато чул това, Персевал изпитал голяма радост и останал така заедно със своя гостоприемец чак додето се свечерило. Тогава сеньорът попитал слугите ще могат ли да хапнат скоро, а те му отвърнали:
— Ей сега, господарю.
Сеньорът се качил в залата, водейки Персевал за ръка, оказал му най-големи почести и заповядал да сложат трапезите; всичко било сторено, както бил наредил.
Когато подготовката за угощението приключила, от своите покои излязла съпругата на сеньора, водейки със себе си двете им дъщери, които били много красиви, разумни и възпитани. Щом съгледали Персевал, те го обсипали със знаци на внимание и уважение. Сложили ги да седнат на масата точно срещу него. Естествено, господарката и нейните дъщери през цялата вечер не изпускали от поглед Персевал и накрая заключили, че никога преди това не са виждали толкова красив рицар.
След угощението трапезите били вдигнати и сеньорът попитал Персевал дали е дошъл, за да вземе участие в турнира. На което той му отвърнал:
— Научих за него за пръв път от оръженосците на Мелиан от Лис, които караха снаряжението на този рицар.
— Всъщност именно той бе човекът, който се застъпваше за устройването на турнира — обяснил му сеньорът. — Утре пък ще се състоят предварителните боеве. И ако ми е позволено, ще те помоля да дойдеш там с мен.
— Любезни сеньор — отвърнал му Персевал, — ще дойда на драго сърце от добри чувства към теб, но утре за нищо на света няма да надяна доспехите.
— Аз и не бих настоявал против твоята воля — приключил разговора сеньорът.
Сетне спалните били приготвени и четирима лакеи отвели Персевал при пищно застланото ложе, в което той спал непробудно чак до сутринта, когато прислужниците защъкали из двора. Като видял, че се е разсъмнало, Персевал станал и заварил сеньора на замъка също буден. Двамата отишли на сутрешната литургия във великолепно украсен параклис. След литургията се върнали в залата и закусили в отлично настроение.
Като приключили със закуската, сеньорът слязъл в двора и наредил да им приготвят конете. Качили на един товарен кон снаряжението на Персевал, а самите те скочили на своите жребци и потеглили да се насладят на турнира, който започвал с голямо въодушевление и страст, защото макар да били подранили, знамената вече се веели на бойното поле.
Там човек би могъл да види прекрасни щитове, расови коне, пищни доспехи, разкошни копринени бойни знамена: никога след управлението на Артур не бил устройван турнир, отличаващ се с изобилието на толкова скъпи доспехи и толкова много славни рицари. Впрочем Мелиан от Лис вече бил излязъл на полето, облечен в разкошни доспехи, носейки богато изрисуван златен щит с два лъва. На ръката му се ветреел ръкавът със знака на госпожицата от замъка, докато гордо препускал из равнината начело на отряд от петдесетима прекрасно въоръжени рицари.
По някое време глашатаите се провикнали: „Наложи шлемовете!“ В миг се надигнала голяма врява, а сърцата на страхливците трепнали в гърдите им. И трябва да признаете, едва ли някога сте виждали турнир, отличаващ се с такова настървение: Мелиан от Лис се понесъл във вихрен галоп из полето начело на своите съратници, по-бърз от стрела, пусната от тетивата на лък, защото копнеел да върши рицарски подвизи, които да впечатлят любимата му. Като го видял, монсеньор Говен се втурнал срещу него и двамата полетели насреща си по-бързи от ястреби или лястовици. При сблъсъка си нанесли удари с копията по позлатените щитове с такова необуздано настървение, че щитовете се разтрошили на парчета, а копията заседнали в плетените ризници и се разлетели във въздуха на трески; те обаче успели да се удържат на стремената и се подминали един другиго с гордост и самоувереност.