Сетне дружините се сблъскали на голяма скорост, нанасяйки си едни други удари по щитовете и ризниците, а когато копията се изпочупили, битката продължавала да се води с мечове. Това несъмнено бил най-свирепият турнир, на който човек можел някога да присъства, защото се виждало как знамената се носят едни срещу други на повече от 500 места.
Рицарят Мелиан от Лис влизал от двубой в двубой, спечелил много коне на победените си противници и ги изпратил в града на госпожицата, която била на върха на щастието от успехите му. По стените на Белия замък се били наредили повече от триста дами и госпожици, които наблюдавали схватките и си показвали една на друга най-доблестните рицари, а те, знаейки това, полагали още по-големи усилия да им се харесат.
Монсеньор Говен и Ланселот, както и останалите рицари от Кръглата маса карали редиците на противниците им да се огъват и не срещали рицар, когото да не хвърлят от коня на земята. От друга страна, Мелиан от Лис и неговите рицари също вършели чудеса от храброст. Турнирът продължил чак до свечеряване, когато схватките били прекратени и всички се разотишли.
Общото мнение било, че отлично се били представили, от една страна, монсеньор Говен, Ивен, Ланселот и сенешал Кей, а от друга, Мелиан от Лис. Така че дамите от замъка не знаели кому да дадат наградата, и казвали, че всички са се сражавали отлично, поради което не били в състояние да изберат най-добрия. Госпожицата, в чиято чест се провеждал турнирът, казала, че най-добре се бил представил Мелиан от Лис. Господарката на Белия замък и нейна майка обаче не се съгласила с нея; повечето от дамите пък се произнесли в полза на Говен. По този повод настанала голяма свада и накрая госпожицата казала:
— Утре ще можем да научим кой е най-добрият и кой ще получи наградата.
Така спорът утихнал и не след дълго в замъка влезли Мелиан от Лис, както и монсеньор Говен, Ланселот, сенешал Кей и останалите рицари от Кръглата маса. И можете да бъдете сигурни, че никога на никой друг турнир рицарите не били настанявани в толкова разкошна обстановка.
Когато предварителният турнир приключил, Персевал и неговият гостоприемец тръгнали да се приберат в своя замък, който съвсем не бил далеч. Щом слезли от конете, слугите изскочили да ги посрещнат, отвели конете им в обора и се погрижили по най-добрия начин за тях. Сеньорът и Персевал, хванати за ръце, се качили в залата. Господарят наредил да слагат трапезите, което тутакси било сторено и всички седнали да ядат.
Тогава сеньорът заговорил за турнира и попитал Персевал кой според него се бил представил най-добре. Персевал отвърнал, че рицарят със златния щит и двата лъва се бил сражавал много доблестно, но че онзи с белия щит бил най-добрият. Като чул това, феодалът обяснил на Персевал:
— Този със златния щит и двата лъва беше Мелиан от Лис, а онзи с белия — Говен, племенникът на крал Артур.
А Персевал му отвърнал:
— Да знаеш, че ако ще да ми дават толкова злато, колкото е големината на този замък, пак не биха могли да ме удържат да не си взема утре доспехите и да се сражавам така, както умея! И много бих искал, дано Господ ми помогне, Говен и Мелиан от Лис да бъдат в един и същи отбор, а аз да се бия срещу тях.
Когато чули това, сеньорът и неговите дъщери много се зарадвали, а господарят казал:
— Тогава от обич към теб и аз ще се въоръжа и утре ще те придружа на турнира.
Когато чул това, Персевал се почувствал много щастлив и от сърце му благодарил. Сетне изоставили този разговор, додето не настъпил часът да се разотидат по леглата, и спали чак до сутринта, когато Персевал и сеньорът се събудили. Двамата присъствали на литургията в параклиса, а след това се върнали в залата и закусили с хляб и вино. Старшата дъщеря на сеньора пък се приближила към Персевал и го помолила от любов към нея да носи нейния ръкав със себе си на турнира, при което той бил много очарован и казал, че от любов към нея би желал да извърши повече бойни подвизи, отколкото бил извършил за един ден през целия си живот дотогава. Като чул тези му думи, сеньорът изпитал голяма радост.