Сетне прислужниците се качили и донесли със себе си амунициите, а след това сеньорът и Персевал яхнали конете и препуснали към замъка. Когато пристигнали, рицарите се въоръжавали навсякъде из замъка и мнозина от тях вече били на конете си. Всички хвърляли поглед нагоре и се убеждавали, че дамите и госпожиците вече са се качили по стените. Като видял, че всички са готови, Персевал поискал да се въоръжи и се облякъл в прекрасни доспехи, които неговият гостоприемец взел под наем, защото рицарят не искал да носи собствените си доспехи, за да не бъде разпознат в тях.
Междувременно Мелиан от Лис останал през нощта в дома на монсеньор Говен и двамата коварно се наговорили да надвият отбора на рицарите извън замъка. За това му решение госпожиците от замъка го упрекнали много тежко, защото предишната нощ той бил в отбора, сражаващ се против монсеньор Говен. Госпожицата от замъка обаче им намерила, доколкото могла, извинение, с довода, че след като отборът на рицарите извън замъка се бил усилил с три знамена, то този на вътрешните рицари щял да пострада тежко, ако Мелиан от Лис не застанел в техните редици. Когато научили за последните събития, рицарите от външния отбор били много разочаровани, ала Сагремор казал, че подобна причина не може да го откаже от битката. При тези новини Персевал се почувствал много радостен и казал на своя гостоприемец:
— Далеч по-добре щеше да е за тях, ако се бяха присъединили към отбора на външните рицари.
Тогава участниците в турнира излезли от града и се подредили във величествени редици едни срещу други. Щом всичко било готово, оръженосците и глашатаите извикали:
— Наложи шлемовете!
Веднага щом този вик се разнесъл, можело да се види как и едните, и другите се устремили напред и колко щастлив е онзи, който притежава най-бързия кон.
Мелиан от Лис веднага излязъл пред всички останали, а Персевал, който тутакси го забелязал, изпитал голяма радост. Понесъл се и той насреща му с голямо настървение, а от ръката му се веел ръкавът на неговата дама. Когато госпожиците от стената го видели, веднага си прошепнали една на друга:
— Сега можеш да видиш най-красивия рицар, който някой някога е виждал.
Ето че Персевал и Мелиан от Лис се сблъскали, носейки се с възможно най-голямата скорост, която коне биха могли да развият, и изпочупили копията си при ударите в щитовете, така че парчетата от тях се разлетели навсякъде из въздуха. Персевал обаче, който притежавал огромна мощ и храброст, се врязал така свирепо в противника с гърди, тяло и шлем, че го изхвърлил от коня и той паднал на земята толкова болезнено, че насмалко да си прекърши врата, ала да избегне счупването надве на ръката си, не успял и от голямата болка изпаднал повече от четиринадесет пъти в несвяст. При вихрената скорост, която набрал, преди да покоси Мелиан от Лис, Персевал се натъкнал и на сенешал Кей и го блъснал толкова жестоко, че последният изгубил представа дали е ден или нощ, изхвръкнал от седлото и се проснал на земята с цялата си дължина.
Когато външните рицари видели славните подвизи на Персевал, те пришпорили конете си, за да го последват, а монсеньор Говен и Ланселот се върнали, за да ги пресрещнат, и знамената на съперниците се сблъскали така жестоко, че накарали цялата земя да затрепери. Там Сагремор Безмерни, който останал с част от външните рицари, се сражавал толкова силно и извършил толкова блестящи подвизи този ден, че всички, които го гледали, го възхвалили и обявили за изключително достоен рицар.
От своя страна Ланселот и монсеньор Говен отвръщали много яростно и карали редиците пред тях здраво да се огъват. Ала най-успешно от всички се изявявал Персевал, защото така и не срещнал съперник, когото да не повали заедно с коня му на земята. И тогава наблюдаващите от стената зрители споделили, че дамата, която му била поверила своя ръкав, е постигнала голям успех, защото възлюбената на този рицар би трябвало да е на върха на щастието, щом насреща му не може да излезе рицар, когото той да не просне на тревата.
Така говорели госпожиците, които гледали битките от кулата. Когато пък монсеньор Говен видял Персевал, той се почувствал много ядосан, задето хората му претърпели толкова поражения от този рицар. Затова грабнал копието, което един оръженосец му подал, и се втурнал в пълен галоп срещу Персевал. Като го видял, Персевал отначало се поуплашил от видимите му намерения; разбира се, той отлично знаел, че монсеньор Говен е много доблестен мъж. Двамата си нанесли много мощни удари, които попаднали в щитовете, така че копията им се разлетели на парчета, а при разминаването се сблъскали тежко. Сблъсъкът се отразил твърде зле на монсеньор Говен, защото и той, и конят му били хвърлени върху ливадата, при което животното си счупило врата и умряло.