Веднага след това вътрешните рицари се огънали и обърнали гръб на битката. Като видял, че неговите съратници бягат, монсеньор Говен се почувствал силно засегнат, скочил на крака и изтеглил меча си. Тогава някакъв рицар му извикал:
— За Бога, сеньор рицарю, ти трябва да останеш при нас!
След което се нахвърлил върху него и понечил да му издърпа шлема от главата.
Когато Говен го видял, се преизпълнил с ярост, приближил се до него, вдигнал меча си и го ударил толкова жестоко, че разцепил главата му чак до челюстта и го хвърлил на земята. Сетне хванал коня му, метнал се върху него и го пришпорил, за да настигне своите хора, като преди да се добере до тях, успял да повали четирима рицаря. Неговите хора обаче напирали към града, а външните рицари ги преследвали чак до портите, при което им отнели много конски сбруи и взели в плен голямо количество коне и хора. След поражението на противника Персевал отишъл при своя гостоприемец и му дарил три от най-добрите коне, които бил спечелил, и пожелал те да бъдат дадени на дъщеря му заради ръкава, който му била дала. Сеньорът го обсипал с благодарности. Тогава Персевал казал:
— Сеньор, хайде да си вървим, защото искам и тази нощ да преспя под твоя покрив.
Персевал, неговият гостоприемец и оръженосецът му потеглили на път, но пред тях отнякъде изникнал мъж, възрастен и брадат, добре облечен, който носел коса на врата си и оставял впечатлението, че е косач. Той се насочил към тях, хванал юздата на Персеваловия кон и му рекъл:
— Празноглавец! Ти си пълен глупак и не трябваше да ходиш на турнира!
Когато чул тези думи, Персевал много се учудил и го попитал:
— Старче, това какво те засяга?
А мъжът отговорил:
— Напротив! Засяга и мен, и други хора най-малкото защото засяга теб и мен, а както си мисля, засяга повече мен, отколкото всеки друг.
Като чул тези думи, Персевал много се зачудил и го попитал:
— Кой си ти?
А мъжът отвърнал:
— Аз съм синът на човек, когото ти слабо познаваш, ала който те познава отлично. Добре е да знаеш, че запознанството с него не може да донесе добро никому, а точно обратното, за всекиго може да се окаже доста болезнено.
Като изслушал неясните слова на този мъж, Персевал много се удивил и казал:
— Ще ми кажеш ли нещо за твоите занимания, ако сляза от коня?
А човекът му отвърнал:
— Ще ти разкрия нещо, което не ще кажа пред останалите хора.
Като чул това, Персевал се почувствал много щастлив и казал на своя гостоприемец:
— Сеньор, върви напред и ме чакай в замъка. Аз ще поговоря с този благороден човек и ще дойда при теб.
— Разбира се, сеньор — бил отговорът на неговия спътник.
Сетне феодалът си тръгнал, а Персевал останал, приближил се до странника и го попитал кой е. А онзи му отвърнал:
— Косач съм, както можеш да видиш.
Персевал обаче продължил с въпросите си:
— Кой тогава ти е казал толкова неща за мен и моите дела?
— Преди да се родиш, аз знаех твоето име — отвърнал му странникът.
Като чул този отговор, Персевал изпаднал в голяма почуда и рекъл:
— Умолявам те в името на Бог да ми кажеш какво знаеш за мен, а също и с какво се занимаваш. Заклевам те в името на Бог да ми разкажеш за тези неща.
А човекът му отвърнал:
— Нямам намерение да те заблуждавам. Знай, че се наричам Мерлин и съм дошъл от Нортумберландия, за да поговоря с теб.
Като чул това, Персевал още повече се удивил и рекъл:
— За Бога, Мерлине, слушал съм много за теб и за това, че си несравним пророк. Но в името на Господа, кажи ми как мога да намеря дома на богатия Крал Рибар.
— Ще ти дам достатъчно напътствия. Но да знаеш, че Господ ти прави спънки заради обета, който си позволи да нарушиш. Спомни си, че се закле да не преспиваш на едно и също място повече от една нощ, а ето че прекара две нощи в дома на този дребен васал, където на всичко отгоре възнамеряваше да прекараш още една нощ.