Рицарските романи споменават редовно големите християнски празници. Но в повечето случаи те са повод за тържества, турнири, игри и ловни състезания, които нямат нищо общо с християнската религия. Така християнският календар се отбелязва според езически традиции. В това отношение Персевал се различава от останалите артуровски романи. Тук християнският празник е възпоминание на събитие с основополагащо значение за християнската общност. Когато Артур свиква на Петдесетница своето рицарство, той първо заръчва да отслужат литургия, после кани на Кръглата маса 12 видни рицари, оставя тринадесетото място до себе си незаето и обяснява смисъла на този ритуал с Тайната вечеря и предателството на Юда, който напуска трапезата преди другите. На това празно място ще може да седне само най-добрият рицар. Рицарското съвършенство се явява условие за изкуплението на греха на Юда. Такава ще бъде мисията на Персевал. Ще отбележим мимоходом, че както в Персевал, така и в предишните две части числата 7 и 12, натоварени с богата християнска символика, фигурират натрапчиво и отмерват по своеобразен начин ритъма на повествованието.
Друг пример за християнизация намираме в новата трактовка на една от най-често срещаните ситуации в артуровския роман: победеният рицар моли за милост и задължително я получава. Така повелява куртоазният етически кодекс. След това победеният отива сам в двора на Артур и се представя като пленник на краля по волята на своя победител. В тази ситуация и двамата рицари, допреди миг смъртни врагове, спазват своята честна дума. Повече гаранции не са необходими. Посредством този повтарящ се мотив авторите подчертават, че и двамата антагонисти споделят един и същи морален кодекс. Новото в Персевал е, че при подобни сцени победеният трябва да даде обет пред свети мощи, че ще отиде пленник в кралския двор. Чувството за чест и достойнство тук е неделимо от вярата в Бога.
Основната линия на интригата произтича от стремежа на Персевал да намери дома на Крал Рибар, тоест на дядо си Брон. Както видяхме, в романа на Кретиен Крал Рибар, пазителят на Граала, така и остава неназован по име, макар че е първи братовчед на Персевал по майчина линия. В разказа на „Робер дьо Борон“ родословието на героя води пряко до мъжете, определени от Иисус да съхраняват свещения съд. Персевал е син на Ален Дебелия и внук на Брон. След дълъг низ от рицарски приключения, от които излиза неизменно победител и доказва, че е най-добрият рицар, Персевал ще скъса по съвет на Мерлин с досегашния си живот, ще открие дядо си Брон и при второто си посещение при него ще бъде посветен в тайната на Граала и в неговото съхранение. Така духовното призвание измества на заден план рицарската слава.
В какво се състои приносът на Персевал към предишните две части? По отношение на Йосиф, където многопластовата символика на Граала получава своя завършен вид, Мерлин и Персевал не внасят нови елементи. Втората и третата част проследяват по-скоро пренасянето на Граала от Изток на Запад. Така традиционните мотиви за translatio studii (пренасяне на знанието] и translatio imperii (смяна на властта) се обогатяват с нов — за translatio reliqui (пренасяне на реликвите). Ролята на Мерлин се състои главно в това да укрепи властта на богоугодния монарх и да го напътства съобразно Божията воля. Персевал пък олицетворява рицарското съвършенство, но и предела на неговите възможности. Затова, веднъж влязъл във владение на Граала, той трябва да сложи край на предишния си живот на странстващ рицар.
Идеята за суверенна власт присъства като друга водеща нишка в трилогията. Нейната еволюция също върви по линията на пълната християнизация на мита за Граала. Когато евреите залавят Иисус, Юдея се намира в период на криза на властта. Римският управител Пилат предпочита да стои настрана от еврейските проблеми. Така той създава предпоставки за самоуправството, довело до убийството на Иисус. Край на кризата ще сложи Веспасиан, синът на Римския император, след чудотворното си оздравяване от проказа благодарение на свята реликва — кърпата, с която Вероника е обърсала потта от лицето на Иисус. Веспасиан приема Христовата вяра, наказва евреите, виновни за смъртта на Учителя, и на практика утвърждава християнството като официална държавна религия. Той става първият самодържец, обединил в едно светския и Божия закон. От друга страна, в Йосиф се появява „нова“ кралска фигура — Брон, — провъзгласен от Христос за Крал Рибар. Разказът не обяснява какъв е бил Брон преди да поеме пазенето на Граала. Най-вероятно и той, подобно на първите Христови ученици, произхожда от низините. Титлата „крал“ в случая визира единствено духовната власт на човек, в чиито ръце е изворът на Божията благодат.