Отишли пратениците в стана на крал Артур, попитали къде се намира и някой им показал неговата шатра. Спрели се те пред нея, слезли от конете, влезли вътре и като го поздравили, предали му дума по дума всичко, което техният владетел заръчал да му кажат, без да утаят каквото и да било.
След като изслушал всичко, което вестителите имали да му кажат, той им дал следния отговор:
— Сеньори, сега пък вие кажете на крал Флоар, чиито поданици сте, че ще сторя, каквото е поискал от мен. Кажете му още, че дори за цялата земя на Британия не ще пропусна да се отзова на предизвикателството, което той отправи към мен.
На което пратениците отвърнали:
— Бихме искали да ни гарантираш, че единственият противник, с когото ще си има работа, ще бъдеш ти и никой друг.
Кралят им дал гаранции, потвърдени и от най-знатните благородници на Британия, че ако бъде убит, те ще се оттеглят в страната си и ще смятат владението на своите земи за получено от крал Флоар. Пратениците от своя страна им обещали, че ако крал Флоар бъде убит, те ще предадат на Артур всички крепости на Франция и ще се поставят под негова власт. Накрая било решено двубоят да се състои след петнадесетия ден.
Сетне вестителите си заминали и с пристигането си разказали на крал Флоар какво са се разбрали с крал Артур. Британците вдигнали стана си от това място и се настанили пред самите стени на Париж, толкова близо, че били на хвърлей от града. Двете страни сключили взаимно примирие, така че британците можели да влизат в Париж, да пазаруват и да се хранят в него.
Времето бързо изтекло и настъпил определеният от краля решителен ден. Кралете съперници се приготвили за битката, като и единият, и другият се облекли във възможно най-разкошни кралски доспехи. Сетне и двамата стъпили на един остров близо до Париж, яздейки двата най-расови коня, които имало във войските. По общо споразумение и французите, и британците ги наблюдавали мирно и кротко, без да носят доспехи и оръжия.
Всички казали, че са се оставили на благоволението на нашия Господ и ще гледат своите владетели, които са изложили своя живот на смъртна опасност, за да спечелят почит и слава. На острова пък и двамата крале се раздалечили на два арпана разстояние, за да се засилят по-добре, след което полетели във вихрен галоп и си нанесли толкова тежки удари по щитовете, че копията им се изпочупили и се разхвърчали на трески във въздуха. Веднага след това се сблъскали с нагръдници и шлемове така яростно, че се изхвърлили един другиго от конете и се оказали на земята.
Ала Артур пръв скочил на крака, изтеглил своя меч Ескалибур, който бил от превъзходна стомана, и тръгнал срещу Флоар. Крал Флоар също се изправил и храбро извадил своя меч, след което и двамата се насочили един срещу друг. И можете да бъдете сигурни, че и французите, и британците се молели всеки за своя владетел. Ето че двамата крале, изпълнени с взаимна омраза, кръстосали мечове в битка на живот и смърт.
Крал Флоар бил много храбър и сърцат, без капка съмнение в своята доблест. Държейки меча в дясната си ръка, той така ударил Артур по средата на щита, че го разцепил и посякъл всичко, до което достигнал. Ударът, нанесен с огромна мощ, продължил движението си надолу и разкъсал триста халкички от ризницата му. Острието засегнало и бедрото му, откъсвайки от него повече от цяла длан плът. Ала не спряло там, а продължавайки надолу с огромна сила, то срязало шпората и три пръста от петата, след което се забило на цяла стъпка в тревата.
Артур се почувствал донякъде замаян от удара, а Флоар толкова силно го блъснал с рамо, че насмалко да го събори на земята. Като видели това, британците и монсеньор Говен много се стреснали и се притеснили за живота на своя владетел, защото крал Флоар го превъзхождал на височина с цяла глава и шлем отгоре. И както изглеждало от действията му, притежавал огромна дързост и мощ, което ги карало да се безпокоят.
Забелязвайки, че воините му треперят и са изпълнени със страх за съдбата му, Артур много се засегнал и изпитал голям срам в душата си. Устремил се тогава към френския крал, който го изчаквал по средата на бойното поле, и хващайки в десницата си меча, наречен Ескалибур, го ударил с такава свирепост по средата на щита, че го разцепил чак до средата, посичайки всичко, което срещнал по пътя си. Ударът попаднал върху шлема и срязал държащата го метална лента, минал през плетения капюшон, който не представлявал никакво препятствие, за да среже голяма част от главата и цял сноп коси, и ако не се бил извъртял в дланта му, щял да го убие на мига. Както и да е, шлемът отхвърчал от главата му, защото държащите го ремъци били прерязани. Като видял това, крал Флоар кипнал в неудържима ярост и ударил Артур по шлема, без обаче да му нанесе никаква вреда.