Това накарало крал Флоар да почувства голяма уплаха и в този миг кръвта рукнала по очите и лицето му, погледът му се замрежил и той престанал да различава крал Артур. Сърцето му спряло да бие и той се срутил ничком насред ливадата. Наблюдавайки ставащото, крал Артур почувствал прилив на щастие, приближил се към него, вдигнал меча си и с един удар му отсякъл главата.
Като видели, че владетелят им е убит, сърцата на французите се преизпълнили с мъка и всички побягнали към Париж. Британците пък се втурнали към своя господар, качили го на коня и с ликуващо шествие го съпроводили до неговата шатра, където бързо му снели доспехите.
Тогава кралят избрал двама пратеници и ги проводил в града, за да разберат какви са намеренията на французите. За тази работа били избрани крал Лот от Оркни и неговият син Говен, който имал прекрасно дар слово и бил смятан за един от най-мъдрите мъже във войската, да не говорим, че бил отличен рицар, умел оратор и справедлив в преценките си. Всъщност откакто Персевал бил изоставил рицарските подвизи, в цяла Британия едва ли можело да се намери по-добър рицар от него.
Междувременно двамата пристигнали в Париж. Когато стражите по крепостните стени ги видели да идват, те побързали да им отворят портите. Влезли вътре Говен и баща му Лот и приветствали дванадесетимата благородници от страната, които се намирали в града, а освен това видели пратениците и рицарите, с които били уговорили правилата на двубоя между Артур и крал Флоар. Думата взел Говен, който рекъл:
— Благородници, крал Артур изисква да му предадете града, както бе уговорено с ето тези пратеници. С тях бе постигнато споразумение, че Артур и Флоар ще излязат на двубой един срещу друг според правилата, които след малко ще изброя, а за свидетели на това ще призова самите пратеници, които дойдоха в шатрата на нашия крал да известят за битката. Договорихме се, че ако Артур бъде победен, ние ще приемем властта на крал Флоар, ще го провъзгласим за наш суверен и ще смятаме, че сме получили от него земите, които владеем. Това бе нашето обещание, а обещанието на вашите пратеници гласеше, че ако вашият крал Флоар претърпи поражение, вие ще приемете властта на крал Артур, ще се оставите на неговото благоволение, ще признаете, че владеете вашите замъци по негова воля и че Франция се намира под неговото владичество. Можете да попитате за това пратениците на Флоар, които смятам за достойни мъже, дали споразумението ни бе такова, или не.
Като чули казаното от монсеньор Говен, гражданите го оценили много високо и заявили:
— Ние ще се посъветваме по всички тези въпроси.
Сетне най-видните благородници на Франция влезли в една разкошно обзаведена зала и казали:
— Сеньори, нямаме сили да се противопоставим на британския крал, нападнал страната ни, нито продоволствие, за да издържим дълга обсада, а можете да бъдете сигурни, че той няма да се махне оттук.
После пратениците потеглили, явили се в стана на Артур, за да договорят двубоя между кралете, и казали:
— Сеньори, редно е да знаете, че ние държим да спазим обещанието, което сме поели пред Артур.
Така всички стигнали до решението да му предадат града, да го провъзгласят за свой суверен и да обявят своите владения във Франция като получени от крал Артур. Сетне отишли при крал Лот и сина му Говен и заявили:
— Сеньори, съзнаваме, че не сме в състояние да се противопоставим на вашия народ, а дори да можехме да му устоим, желаем да изпълним собствените си обещания. Знайте, че ще предадем Франция под властта на крал Артур, ще го провъзгласим за наш суверен, ще поверим живота и имотите си под негово разпореждане и ще се отдадем изцяло на неговото благоволение. Ала нека Бог ни бъде свидетел, призоваваме го да ни управлява справедливо, защото ако действа другояче, грехът за това ще легне изцяло върху него. И нека пред очите на Господ да властва над нас по същия начин, по който крал Флоар бе свикнал да ни владее.
На това заявление Говен дал следния отговор:
— Сеньори, знайте, че неразумни постъпки от него спрямо вас няма да видите.
Сетне Говен и крал Лот се върнали при крал Артур, за да му предадат думите на французите. Като ги изслушал, той се почувствал много щастлив, незабавно вдигнал войската от стана и потеглил към Париж. Виждайки го да се приближава, парижани излезли насреща му, предвождани от учени, епископи и абати, носещи кръстове, вощеници, мощехранителници и кадилници. Пред него, където и да отидел, хвърляли клонки от мента и цветя, изнасяли насред града трапези, отрупани с хляб, месо и дивеч, а за благородниците по масите слагали добро вино и скъпи подправки. Дворецът пък, в който крал Артур отседнал, бил украсен с копринени гоблени и изискани декорации.