Поканили Артур да седне на кралския трон и му поднесли кралската корона на Франция. Коронясали го и го обявили за крал на Франция, провъзгласили го за свой суверен и му се заклели във вярност и преданост. А Артур ги приел и ги заобичал много, останал във Франция в продължение на петдесет дни и раздал много и скъпи дарове на своите рицари. Тогава рицарите от Франция и Нормандия казали, че никога не са имали толкова щедър владетел. Немалко френски благородници се привързали към Артур повече, отколкото когато и да било към Флоар, защото Артур знаел как да говори красиво, да привлича любовта на народа, и то не с празни приказки, а със скъпи подаръци.
След петдесетте дни, прекарани в Париж, той тръгнал на обиколка из Франция, за да види дали все още има някоя крепост, която продължава да му се съпротивлява. Разбира се, така и не намерил крепост, ключовете от която да не му бъдат донесени незабавно, а народът — да не го обикне. Из цялата страна се разпространила новината, че Артур е убил краля на Франция: това и била причината всички градове и села незабавно да му се предават. Тогава дал на своя племенник Говен пограничните области на Бретан, а на Бедивер — цялата Вермандоа, изключително красива и плодородна земя. Така в свитата на Артур не останал виден благородник, който да не бил дарен било с град, било с крепост. След като приключил по този начин голямото свое начинание, той назначил управители на собствените си крепости и погранични области.
Покорил веднъж Франция, Артур казал, че не иска повече да остава в нея, сбогувал се с местните барони, които излезли да го изпроводят много далеч по пътя му и чак тогава се завърнали у дома. Кралят пътувал, докато навлязъл в Нормандия, където се намирала флотата му и където бил оставил петстотин рицари да я охраняват. Сетне се качил на борда заедно с тях; моряците вдигнали платната и вятърът поел корабите. Плавали те така, додето стигнали пристанище Дувър, където слезли на сушата и свалили от трюмовете своите бойни и товарни коне. Още със стъпването си те се почувствали много щастливи, че виждат отново своята родна земя и страна.
Когато Мордред, братът на Говен, чул да разправят, че чичо му Артур се бил върнал, той качил на коне петдесет рицари и кралицата. Всички заедно препуснали в посоката, където разчитали да открият краля, и пътували, додето не го срещнали. Това дало повод за големи празненства в негова чест.
Новината за пристигането му и за покоряването на Франция бързо се разпространила из цялата страна. Навсякъде сред обикновените хора царяла радост, да посрещнат победителите излезли дамите и госпожиците, които имали синове или близки във войската: настанало невиждано всеобщо ликуване, хората се целували и прегръщали един друг. След това думата взел кралят, който обявил:
— Сеньори, бих искал всички онези, които са сега тук с мен, да дойдат в моя двор в Кардуел в Уелс на празника на св. Йоан77 през лятото.
Поканата му била оповестена на цялата войска, не били пропуснати и най-богатите хора, към които Артур отправил настойчива молба, и те обещали, че ще бъдат там в деня на св. Йоан. Тогава Артур казал:
— Сега искам да раздам част от моето богатство на всички по равно, така че да няма нито един бедняк, когото да не съм направил богат.
Сетне се разделили. Артур отишъл в един от своите замъци и останал там известно време. Всички говорели за голямото щастие, което го било споходило, защото бил толкова доблестен, че успял да покори цяла Франция.
Докато Артур бил улисан в тези неща, времето минавало и наближил празникът на св. Йоан. Тогава се събрали всички най-видни благородници на Британия и настанало такова стълпотворение, че никой не бил в състояние да ги преброи. Надошло и множество рицари — и богати, и бедни.
Най-сетне денят настанал и кралят отишъл да се черкува, а литургията била отслужена от архиепископа, който навремето толкова много му помогнал да завоюва кралската власт. След като черквата пуснала, той се върнал в своя дворец, наредил да надуят роговете, подавайки за целия град водния сигнал, и рицарите седнали на трапезата. Седнал и Артур на най-високата маса, като поканил до себе си крал Лот от Оркни. От другата страна се разположили кралете на Дания и Ирландия. Изобщо в двора му се намирали седмина крале и всички те се подчинявали на неговите нареждания.