Когато вестта, че Артур е в Париж, достигнала до римляните и сарацините, те се отправили на поход към неприятелите си, додето не се озовали на три левги от Париж. Тогава Артур проводил Говен и Бедивер, за да попитат императора дали не би искал да влезе в пряк двубой с него. Двамата се явили величествено в шатрата, яхнали два много породисти коня, пък и самите били в изключително красиви доспехи. Говен предал посланието много горделиво, изричайки немалко обидни за императора думи. Стигнало се дотам, че на един легат му кипнало и макар да имал пред себе си пратеник, възкликнал:
— Британците винаги са били лъжци, сквернословци и самохвалци; ако продължавате на говорите, ще наредя да ви свалят от конете!
Тогава Бедивер го пронизал с копието си, а Говен сторил същото с един от племенниците на императора, сетне извадил меча си и ударил един от рицарите по главата с такава сила, че го разполовил чак до пояса. Веднага след това скочил напред и отнесъл още шест глави. Двамата понечили да избягат, ала не могли, защото повече от двадесет хиляди конници се носели към тях в пълен галоп, така че преди още да са изминали един арпан разстояние, пред тях се озовали повече от две хиляди души.
Те се нахвърлили върху Говен и Бедивер с голи мечове, пики, копия, стрели, камъни и тояги и им нанесли толкова много удари, че било истинско чудо как все още не са ги убили. Конете и на двамата паднали убити и тогава ярост преизпълнила монсеньор Говен, той изтеглил своя меч, грабнал щита си и така ударил един римлянин, който притежавал правото да се разпорежда с големи земи, че го разполовил чак до гърдите. Сетне скочил на коня му и препуснал да помогне на Бедивер, който се защитавал много храбро и упорито. Ала още преди да се озове при него, той бил съборен на земята, а конят под него бил убит.
Когато видял, че отново е изгубил коня, който току-що бил спечелил, Говен скочил на крака и се втурнал с всички сили да се защитава, макар че подобна съпротива вече не му била нужна: двадесетте хиляди, които били скрити в гората, се понесли напред, налетели върху римляните, разпръснали ги и безжалостно ги избили, така че почти никой от тях не успял да се спаси.
Тогава пратениците побързали да се завърнат и да разкажат на Артур какво се било случило. Като ги изслушал, той заповядал да вдигнат войската на оръжие. Сетне наредил двеста рога и двеста тръби да дадат знак за битка, което веднага било изпълнено. Щом звукът проехтял над полето, на всички се сторило, че цялата земя се срива под нозете им: кънтежът бил толкова силен, че земята сякаш щяла да се разтроши на парчета и дори от небето да би протътнала гръмотевица, никой така и не би я чул. След това потеглили в боен строй, а на Сагремор било поръчано да носи кралското знаме. По пътя срещнали двадесетте хиляди, които избавили двамата вестители на Артур, и обединили редиците си с тях, като начело на това подразделение застанал монсеньор Говен.
Междувременно обърнатите в бягство римляни достигнали шатрата на своя император и му съобщили за смъртта на брат му Бретиал. Той бил много опечален от тази вест и се зарекъл, че ще накара Артур и британците скъпо да си платят. Сетне дал заповед на своя началник на шатрата да надуят бойните рогове, което било сигнал „на оръжие“. Като чули ехтежа на роговете, римляните тутакси се заели да се въоръжават; езичниците не изоставали от тях. След като батальоните и ескадроните се строили, цялата войска потеглила в посоката, където се предполагало, че ще срещнат Артур, а и Артур по същия начин тръгнал насреща им. Така двете войски се приближили на такова разстояние, че можели да се виждат без никакво затруднение.
Когато застанали на пряка видимост една срещу друга, нямало воин, дотолкова невъзмутим, че да не настръхне от гледката. Християните не пропуснали да се изповядат един на друг, да поискат прошка за лошите си помисли и постъпки, и да отскубнат снопчета трева78, с която да се причастят, а после се качили на конете. Несъмнено никога преди човешко око не било виждало толкова могъща сила.
Щом се приближили дотолкова, че единственото, което им оставало, било да влязат в бой, монсеньор Говен, който предвождал първия ескадрон, пришпорил коня си и нанесъл такъв удар по щита на първия срещнат сарацин, че не само го пробил, но сторил това и с ризницата му, така че желязото пронизало гръдта му и той паднал мъртъв от коня. Последвал мощен сблъсък на двете войски. Говен влязъл в битката начело на двадесет хиляди души, които се сражавали срещу петдесет хиляди сарацини, и това не можело да трае много дълго. При все това те избили единадесет хиляди езичници, докато хората на Говен дали седемстотин и шестдесет жертви. И все пак едва ли щели да издържат още много, ако сенешал Кей с двадесет хиляди рицари не им се притекъл на помощ.