Мерлин, от своя страна, напътства кралете само в името на Бог. Успоредно с това ги инициира в тайнството на Граала и на трите маси. Крал Артур се проявява като благочестив суверен, но дворът му е преди всичко средище на светското рицарство. Обратно, Крал Рибар служи единствено на Божията сила. Тук стигаме до една промяна от съществено значение. Докато Брон е Крал Рибар, рицарските приключения и чудесата по британските земи достигат връхната си точка. От момента, в който Персевал приема от дядо си върховния дълг на пазител на Граала, чудесата и вълшебствата секват. В новия „разомагьосан“ свят рицарството изпада в безтегловност. Без вълшебства приключенията губят смисъл. Затова рицарите предупреждават Артур, че ще напуснат Британия, за да търсят приключения по други страни. За пореден път Мерлин ще посочи изход от кризата. Той внушава на Артур новата му мисия — териториална експанзия.
Тя е предмет на последната част от Персевал. И отново наблюдаваме смяна на жанровия регистър: рицарският роман отстъпва място на историческата хроника. Разбира се, събитията, свързани с войните на Артур срещу френския крал, срещу Римския император и срещу племенника си узурпатор Мордред следват не някаква историческа достоверност, а логиката на романната фикция. Артур става впрочем крал на Франция не като нашественик, а като шампион по рицарско бойно изкуство: той побеждава в рицарски двубой краля на Франция Флоар, след което ликуващият народ го приема като освободител, защото е щедър и изповядва християнската вяра.
Войната на Артур срещу Рим, а впоследствие и срещу Мордред и неговите ирландски и саксонски съюзници приема характер не на завоевателна кампания, а на отбранителна война срещу враговете на Христовата вяра. За пореден път водеща е християнската перспектива. И тъкмо тя придава единство на трилогията, независимо от нейната жанрова, тематична и стилова разнородност. Спасението на душите е поверено на Граала, а кралската власт ще отбие рицарството от ненужните приключения за светска слава към завоевателни походи в стремеж към световно господство.
Няма да съдим за този идеологически обрат от съвременна гледна точка. Можем да се запитаме и дали литературата печели от подобна метаморфоза на Граала. Трилогията на „Робер дьо Борон“ няма художествените качества на Кретиеновия Разказ за Граала. Но тя разкрива нови територии за художественото слово — по-пространни и по-разнообразни, — върху които от мита за Граала ще израснат нови издънки.
Стоян Атанасов
Йосиф
Ето какво трябва да знаят всички грешници: преди да се яви на земята, нашият Господ карал пророците да говорят от Негово име и да обявяват скорошното Му пришествие на земята. По времето, за което ви говоря, всички отивали в ада, дори пророците. И когато дяволите ги отвеждали там, те си представяли, че всичко е наред; и много се лъжели, ала се утешавали с пришествието на Иисус Христос. Нашият Господ ни се явил, защото такава била Неговата воля: да дойде на земята и да се въплъти в Дева Мария.
Голяма човечност и нежност проявил нашият Господ, когато за да изкупи грехове на пратените в ада, решил да я превърне от Своя дъщеря в Своя майка: така трябвало да бъде, за да даде изкупление на народа на Адам и Ева. Чуйте впрочем по какъв начин Той извършил това. Сторил го в името на Отца и Сина и Светия Дух, а всички те са три проявления на едно и също нещо.
На Господ Отец му харесало, че Синът Му се е родил от Дева Мария без грях и без оскверняване и че е възприел земна човешка плът. Голямо било смирението на този наш Господ, който решил да дойде на земята, за да умре и така да спаси творението на Своя Отец, защото Отец създал Адам и Ева.