И Ева съгрешила, подмамена от лукавството на Дявола, и когато сторила този грях, положила всички усилия и Адам да го стори. И когато Адам съгрешил, си дал сметка, че е гол, и се засрамил, защото усетил похотливост. Така двамата били хвърлени във велико прегрешение и изпаднали в голяма злочестина сред несгодите на този злощастен живот. Така те заченали и родили. И всичко, породено от тях и тяхното потомство, попаднало по волята на Дявола под негова власт, додето Божият Син не дошъл да спаси творението на Отца на земята. За тази именно цел се появил Иисус Христос на земята и се родил от Дева Мария във Витлеем. Всичко това не е никак лесно за разказване, защото този кладенец на блага, какъвто е Дева Мария, не може никога да пресъхне. Ето защо ми се струва подходящо да направя едно отклонение в моя труд, за което дано Христос ми дари благоволение, разум и памет.
Истината е, че нашият Господ тръгнал да обикаля земята и получил кръщение в река Йордан. Тогава изрекъл своята заповед: всички, които са били кръстени във водата в името на Отца, Сина и Светия Дух, ще бъдат закриляни срещу мощта на Дявола, стига да не й се поддадат чрез собствените си прегрешения. Такава била властта, дарена от нашия Господ на Светата Църква, такива били заповедите, дадени от Него на светите отци. Така Господ измил похотта на мъжа и жената, на бащата и майката; така Дяволът изгубил своята власт над хората, докато те сами не попаднали отново под нея.
И нашият Господ, който знаел колко вредоносни са човешките слабости и как осъждат хората на смърт, научил светите отци на един друг начин на кръщение и това било изповедта: наредил, щото колкото пъти хората пожелаят да се покаят и, изоставили греховете си, да изпълняват повелите на Светата Църква, толкова пъти да могат да си възвърнат доверието на своя Отец.
И докато нашият Господ вървял по света, една голяма част от Юдея била подвластна на Рим. На тази земя, където се намирал Той, управлението идело от Рим и господарят по онова време се наричал Пилат. Този Пилат имал един войник на име Йосиф, който му служел. Йосиф следвал Иисус навсякъде и го обикнал дълбоко в сърцето си, но не смеел да признае това пред другите евреи.
Нашият Господ имал много неприятели и противници, както и един ученик, чиято лошотия надхвърляла всякаква мяра. И тъй като последният не се радвал на същата дружелюбност сред учениците, каквато те изпитвали един към другиго, той не само започнал да се държи настрана, но и да върши злини, проявявайки по-голяма жестокост от обичайното, така че всички се бояли много от него. И нашият Господ знаел всичко, защото е Господ и Бог. Този ученик се наричал Юда. Той бил намразил нашия Господ заради едно миро и извършил предателство, за което сега ще ви разкажа.
По онова време имало обичай шамбеланите35 да събират десятък от всички пари, които отивали като плащания към техните господари. Един ден св. Мария Магдалена натрила миро върху нозете на нашия Господ: ала Юда се разгневил и преценил наум, че мирото струвало триста сребърника, и тъй като не искал да изгуби своя дял, решил, че десятъкът бил в размер на тридесет сребърника и че трябва да ги получи като обезщетение.
И по най-бързия начин се сближил с неприятелите на Господ Бог, за да си получи тридесетте сребърника. През нощта три дни преди Пасха враговете на Иисус Христос се били събрали при един човек на име Каяфа. Обсъждало се как да заловят Иисус. На този разговор присъствал и Йосиф Ариматейски, комуто това причинило голяма мъка, защото си давал сметка, че се извършва тежък грях. Тогава при тях пристигнал Юда и щом го видели, всички замълчали, понеже се бояли от него и мислели, че той е добър ученик на Иисус. А когато Юда забелязал, че са млъкнали, ги запитал:
— Защо сте се събрали тук?
А те му отвърнали:
— Къде е Иисус?
Той им разказал къде се намира и защо е дошъл при тях. Когато евреите чули, че се отрича от своя учител, те много се зарадвали и му казали:
— Кажи ни как можем да Го заловим.
— Ще ви Го продам, ако искате — рекъл им Юда.
— Да, на драго сърце — отвърнали те.
Тогава той им се зарекъл, че ще Го продаде за тридесет сребърника. Сред присъстващите се намерил един, който имал толкова пари у себе си и му ги платил. Така Юда си получил десятъка от тристате сребърници за мирото.
35
Шамбелан тук означава не просто „камерхер“, а ковчежник, събирач на десятъка, който евреите дължали на храма и левитите. — Б.пр.