— Ще има много да си патим от този човек, стига да е вярно това, че бил възкръснал.
Думата обаче взели онези, които Го охранявали, за да кажат, че Той повече не се намира там, където Го бил положил Йосиф:
— Заради Йосиф Го изгубихме. И ако ни постигне някаква зла участ, вината за това ще е на Йосиф, както и на Никодим.
Сетне възникнал въпросът как да постъпят, ако някой поиска да види тялото, още повече ако това бъде господарят, чиито поданици са всички те39, какъв отговор биха могли да му дадат. Споразумели се да кажат, че са Го предали по нареждане на Никодим.
— А ако ни кажат: „Вие пратихте стража да Го охранява там, където Го положихме, така че питайте вашите стражи“, какво бихме могли да им отговорим?
— От това ще можем лесно да се предпазим — отвърнал един от присъстващите. — Дайте да заловим Йосиф и Никодим още тази нощ, ала така, че никой да не разбере, и да ги претрепем като кучета. А после, ако поискат от нас тялото на Иисус, ще кажем, че сме им Го предали.
Около този съвет всички се обединили и казали, че човекът, който им бил дал толкова добро предложение, бил много мъдър. Разбрали се да ги заловят през нощта.
На съвещанието Никодим имал свои приятели, които го известили за случилото се, и той избягал, а когато евреите дошли в дома му, не го намерили там. Сетне отишли у Йосиф, хванали го съвсем гол в леглото, накарали го да се облече и го отвели у един от най-богатите люде на земята. Този богаташ имал собствена кула, където бил устроил страховита тъмница. В нея те го хвърлили съвсем сам, били го и го разпитвали какво е сторил с тялото на Иисус. А той им отвърнал:
— Това го знаят онези, които Го охраняваха, защото аз не съм извършил нищо, за което не бих искал хората да знаят.
— Ти ни Го открадна — продължили да го обвиняват евреите, — защото Той не е там, където те видяхме да Го оставяш, и сме наясно, че си Го отнесъл от онова място, където Го беше положил. Затова ще те хвърлим в тази тъмница, където ще намериш смъртта си, ако не ни посочиш къде е тялото на Иисус Христос.
Йосиф им отговорил като човек, който нищо не знае:
— Готов съм — стига да е угодно на Господ, заради Когото съм хвърлен в тъмницата — да умра.
Тогава евреите го сграбчили, нанесли му жесток побой и го хвърлили в карцера. Сетне запечатали отвора му с голям камък по такъв начин, че който и да дойде да го търси, да не може да го открие.
Така Йосиф бил отвлечен и хвърлен в тъмницата. Когато Пилат узнал, че е изчезнал, силно се разгневил и много се натъжил, защото нямал друг толкова добър приятел. Ето по този начин Йосиф изчезнал задълго. Ала Онзи, заради любовта към Когото бил подложен на такива страдания, не го бил забравил, а точно обратното, погледнал го с очите на Господ и Бог, явил му се в тъмницата и му донесъл неговия съсъд. Щом съзрял светлината, Йосиф изпитал велика радост и се изпълнил с благодатта на Светия Дух. Запленен, той рекъл:
— Всемогъщи Боже, откъде може да произлиза една толкова могъща светлина, ако не от Теб?
А Иисус му отвърнал:
— Йосифе, Йосифе, недей да се плашиш, защото благодатта на Моя Отец ще те закриля занапред.
— Кой си Ти, Който ми говориш? — продължил да пита Йосиф. — Защото си толкова красив, че не мога нито да Те разпозная, нито дори да Те гледам.
— Йосифе — отговорил му Иисус, — чуй какво ще ти кажа. Аз съм Иисус Христос, Син на Господ, който Ме изпрати на земята, за да спася грешниците, и дойдох на земята, за да изтърпя смъртта по заповед на Моя Отец, Който сътвори Адам и Ева. Ала Дяволът изкуши Ева и я подтикна да съгреши, а тя от своя страна стори същото с Адам. Тогава и двамата бяха хвърлени в неволя, заченаха, родиха деца и поколение. Когато тръгнаха да умират, бяха обсебени от Дявола по негова воля. Така Моят Отец реши да дойда на земята и да се родя от жена, защото чрез жена бе действал Дяволът, за да се сдобие с власт над мъжа, и пак чрез жена бе поробена душата му: ето защо пак чрез жена бе редно душата му да бъде изкупена и възродена. Впрочем ти чу как Аз, Божият Син, дойдох на земята, узна причината, поради която се родих от Дева Мария, видя как страдах и как болката, която Аз, Синът, понасях, бе прекъсната поради послушание към Моя Отец. Знай, че както дървото държи за клоните си ябълката, така и Синът Божи загина, прикован към едно дърво, за да спаси творението на Своя Отец. Именно това спасение дойдох да извърша на земята и се родих от Дева Мария, и изстрадах земните мъки. От пет места изтече кръвта на Моето тяло.
— Как, Господи! — възкликнал Йосиф. — Ти си, значи, Иисус от Назарет, синът на Дева Мария, Когото дърводелецът Йосиф добил от жена и Когото Юда предаде за тридесет сребърника, Когото евреите заловиха и отведоха при Пилат, Който бе прикован на кръста и Когото аз свалих оттам, да го положа в каменна гробница, и за Когото според евреите съм бил похитил?!