Така Иисус подал съсъда на Йосиф и когато той го поел, Господ му отправил следните свети думи. И изрекъл следното:
— Колчем пожелаеш или почувстваш нужда, призови тези три божии проявления, които в действителност са едно и също нещо, както и блажената Света Мария, носила в утробата си Божия Син, поискай от тях съвет, както го чувстваш в сърцето си, и ще знаеш, и ще чуеш гласа на Светия Дух. В това няма капка лъжа, защото няма смисъл да го правя. Няма да те заблуждавам, че не ще останеш в тази килия и тази тъмница, нито в царящия в нея мрак, където си хвърлен; само недей да се удивляваш, защото твоето пришествие и освобождаване ще изглеждат чудодейни на невярващите. А към оногова, който пожелае да те избави, храни приятелски чувства и му говори за трите божии същности така, както ти дойде на устата, и Светият Дух ще бъде редом с теб, за да те учи на всичко онова, за което ти нищо не знаеш.
Така оставил Той Йосиф в тъмницата и за този затвор нито апостолите, нито авторите на Светото Писание изобщо не споменават, защото не са знаели нищо за това, че Господ бил пожелал тялото Му да бъде отдадено на Йосиф. Изпитвал Той определена нежност към този човек. И когато Йосиф бил по този начин изгубен от погледа на хората, някои40 дочули да се говори за него, ала не искали да поместят тази мълва в Писанието, защото записвали само неща, които били видели или чули: не се решили да пишат нищо по този случай, защото не го били чули или видели, а не желаели да всяват сред хората съмнения в истинността на вярата. А Господ обяснил защо това трябва да е така, когато говорил за тщеславието.
Дълго време останал Йосиф в затвора, додето не се появил един човек, който отишъл като поклонник в юдейските предели по времето, когато Господ вървял по земята и вършел невъобразими изцеления на слепци и недъгави, както и редица други чудеса. Със собствените си очи видял поклонникът тези чудеса, там бил и после, така че видял и чул многократните обвинения срещу Иисус. Видял също така как Го заловили и качили на кръста в страната, където управлявал римският наместник Пилат. Този странник обиколил безчет земи и множество страни, а след много време се озовал в Рим.
По това време Веспасиан, синът на римския император, бил болен от проказа, съпроводена с такава ужасна воня, че никой, колкото и да го обичал, не можел да го понася. Много страдал императорът от това, измъчвали се заедно с него и всички онези, които и по стечение на обстоятелствата, и по силата на властта го обичали, защото не можели да търпят неговото присъствие. Затова бил турен в една каменна стая, в която имало само малко прозорче, през което му подавали храната.
Та дошъл поклонникът в Рим и се настанил у един местен богаташ. Вечерта започнали да разговарят помежду си и стопанинът на къщата разказал на своя гост каква голяма беда била сполетяла императорския син, колко болен бил той и как бил заточен, и го помолил ако знае нещо, което би му било от полза, да го каже. А поклонникът отвърнал:
— Лично аз не знам, затова пък бих могъл да ти кажа, че в юдейската земя имаше един човек, Който беше пророк и Когото Господ бе надарил с изключителни способности. Защото видях как сакати, които не можеха да ходят, Той изправяше на крака, и как на слепци, които не можеха да виждат, връщаше светлината. Той и много други чудеса сътвори, които няма как да изброя всичките. Мога обаче да те уверя, че нямаше болест, която да пожелае да излекува, и да не я изцери. Ала богатите и могъщи люде в Юдея Го намразиха, защото не бяха способни да сторят нито едно от нещата, които Той вършеше.
Тогава гостоприемецът, подслонил поклонника у дома си, попитал:
— Какво стана с този лечител и как се наричаше Той?
— Ще ти кажа. Наричаха Го Иисус от Назарет, син на Мария. А тези хора, понеже Го мразеха, дадоха и обещаха мило и драго, така щото да Го заловят, да Го бият и унижават, да Му сторят всякакви злини, на каквито са способни. Накрая Го разпънаха на кръст и Го умъртвиха. Заклевам ти се и в душата, и в тялото си, че ако беше жив и Го бяха отвели при императорския син, ако поискаше да го излекува, щеше да го излекува като едното нищо.
— А чувал ли си някога защо са Го разпнали? — продължил да пита гостоприемецът.
— Не, но най-вероятно защото Го мразеха — отвърнал поклонникът.
— И на кое място се случи всичко това — задал поредния си въпрос римлянинът — и в коя провинция?
— В провинцията на Пилат, наместника на императора в този град.