Така императорът изпратил най-мъдрите представители от своя двор със заръка да узнаят дали нещата, които поклонникът му бил разказал, наистина стоят така. И ако пророкът бил мъртъв, да му донесат някакъв предмет, до който Той се бил докосвал, за да бъде изцерен синът му Веспасиан. Заминали от Рим императорските пратеници и пристигнали в земята на Юдея. Прекосили морето и когато се озовали отвъд, приятелите на Пилат проводили едного от пратениците, който му занесъл писмо от тях. В него пишело, че те били крайно изненадани от лудостта и великото безобразие, което бил допуснал в своите владения — да позволи смъртта на пророка, убит без съд и присъда. „И знайте добре, че пратениците на императора са пристигнали“ — пишело в писмото. Сетне го призовали да дойде при тях, за да се срещнат, защото нямало как да им избяга. Когато написаното от приятелите му било прочетено на Пилат, той силно се изненадал, изплашил се и наредил на своите хора да се качат по седлата, защото искал да посрещне императорските хора. После пратениците препуснали натам, където се надявали да го намерят, а и Пилат от своя страна също препуснал насреща им. Така и едните, и другите се срещнали не къде да е другаде, а в Ариматея.
Когато видели Пилат, пратениците не посмели да изразят своята радост, защото не знаели дали щели да го отведат в Рим, за да го екзекутират, или не. Те му връчили писмото на императора и му предали целия разказ на поклонника пред владетеля. Пилат ги изслушал и разбрал, че му казват истината и че господарят му наистина е проводил пратениците, за да проучат какво се е случило, и после да му го разкажат. Потеглил обратно, съпроводен от императорските хора, а с пристигането си изобразил възможно най-благовидна физиономия и заявил:
— Сеньори, всичко, за което става дума в това послание, отговаря на истината и аз съм убеден, че е станало точно така, както се описва в него.
Когато пратениците чули тези му думи, те много се удивили на неговото признание и казали:
— Голяма лудост си извършил! Ако не съумееш да се оневиниш, няма да избегнеш смъртта.
Тогава Пилат ги поканил да влязат в едно помещение, след което се погрижил вратите да бъдат плътно затворени, за да не могат евреите да чуят какво ще каже. Като приключил с това, се заел да разказва за Иисус, започвайки още от ранното Му детство, всичко, което знаел или бил чувал: за омразата на богатите евреи, за това как лекувал всички, които искал да излекува, как евреите Го били обвинили и как Го били купили от един Негов ученик, който не Го дообичвал. Разказал им и за униженията, на които Го били подложили, и за това как Го довели пред него и как настояли да Го осъди на смърт.
— Аз не видях в Него причина, заради която би трябвало да Го осъдя, ала те бяха видни хора, и лоши, и груби, и богати, и могъщи, и казаха, че ще Го убият, и от това много ме заболя. Заявих им, че ако моят господар ми потърси сметка за това, отговорността ще падне върху тях, а те ми отвърнаха: „Ако ще и върху нас самите, и върху децата ни да легне вината за пролятата Му кръв, все едно!“ Сетне Го отведоха и Му сториха всичко онова, за което сте чули. Аз не можах да Го защитя и понеже исках всички да знаят, че нямам вина за това и че случилото се повече ми тежи, отколкото ми доставя радост, пък и не исках да си навлека грях, взех вода, измих си ръцете и казах: „Нека бъда толкова чист за смъртта на този човек, колкото ръцете ми са чисти от тази вода.“ Когато Той вече бе мъртъв, един от моите войници от този град, който ми служеше заедно с петима конници, откакто бях пристигнал в тази земя, и не ми беше искал пари, не пожела да получи никаква плата освен тялото на пророка и аз му Го дадох, защото смятах, че, давайки му Го, му давам по-голям дар. Та той Го сне от унизителния уред за мъчение и Го положи в каменна гробница, която бе приготвил за себе си. След като Го положи там обаче, не знам какво се е случило. Ала си мисля, че евреите са убили моя конник Йосиф. Та ето това са моите деяния: сами преценете дали съм сгрешил някъде, или не.
Като чули обяснението му, пратениците преценили, че Пилат съвсем не носи такава вина, за каквато са си мислели предварително, и заключили:
— Не знаем дали това, което ни казваш, е вярно. Но ако разказът ти е точен, ще можеш да бъдеш оневинен.
— Това, което ви разказах — рекъл Пилат, — ще накарам и евреите да ви го повторят, и съм сигурен, че те ще го потвърдят.
— Добре, прати да ги повикат, та да видим какво ще кажат. Нареди им да дойдат в този град точно след един месец от днес нататък и да се явят до едного всички, които са присъствали на разпятието на пророка.