Пилат събрал свои доверени хора и ги разпратил из цялата страна, за да призоват всички онези, които били присъствали на смъртта на Иисус, като им наредил да обявят, че пратениците на императора искат да говорят с тях. И докато месецът течал, Пилат, в стремежа си да открие някакъв предмет, до който Иисус се бил докосвал, се заел да го издирва из цялата провинция, ала така и не успял да намери нищо. Ето че евреите се събрали в Ариматея в края на дадения им срок. Тогава Пилат отправил към императорските пратеници следната молба:
— Позволете ми най-напред аз да се обърна към тези евреи. Чуйте какво ще им кажа и какво те ще ми отговорят, и преценявайки казаното и от едната, и от другата страна, действайте, както намерите за добре.
Когато всички надошли, Пилат, както се били условили, взел думата и казал:
— Сеньори, пред вас се намират пратениците на императора, които желаят да знаят що за човек бе Онзи, Когото вие убихте и Който твърдеше, че е господар на закона. Защото до императора са достигнали слухове, че Той бил изключително добър лечител, и нашият повелител би желал да Го покани при себе си, стига да може да бъде намерен. Аз казах на пратениците, че е мъртъв и че самите вие, най-могъщите хора в тази страна, сте Го убили заради думите му, че бил ваш цар, и сте Го убили без позволението на императора.
А евреите отвърнали в един глас:
— Да, така беше, защото ти прояви голяма слабост и не посмя да потърсиш отмъщение, а точно обратното, очевидно бе много натъжен, задето Го убихме. Ние пък сторихме това, защото казахме, че няма да търпим никой да ни бъде господар и че ще Го убием, стига да можем.
— Сеньори — обърнал се тогава Пилат към пратениците, — вие добре чувате какво казват те и какви хора са, а аз нямам нито сила, нито власт над тях.
— Пилате, ние все още не сме наясно със силата на доводите им — отвърнал му един от най-мъдрите сред императорските пратеници.
Тогава пратениците се обърнали към евреите и им заявили:
— Сеньори, доколкото разбираме, Пилат май не е осъдил на смърт Онзи човек, Който разправял, че е по-голям господар от императора?
— В никакъв случай! — отвърнали те. — Наложи се да поемем последствията от това деяние върху нас и нашите деца, защото инак Пилат не искаше да ни даде своето съгласие.
Когато чули, че Пилат не бил извършил чак такова прегрешение, за каквото се говорело, пратениците попитали евреите:
— Кой беше този пророк, за Когото се разправят такива необикновени неща?
Те отвърнали, че Той бил вършел най-великите чудеса в целия свят и че бил чародеец. А пратениците помолили всички присъстващи там да помислят дали са чували за някакъв предмет, до който пророкът се бил докосвал, и ако се сетели, да им известели. Всички казали, че не могат да си спомнят за нищо, защото всичко, което Той бил имал, било захвърлено по пътя, но те не знаели кой го бил взел.
Така събранието се разпуснало и пратениците престанали да гледат с лошо око на Пилат. Всички обаче изпаднали в голямо униние, задето не можели да намерят нищо, докоснато от нашия Господ Иисус, ала не след дълго при тях се явил някакъв човек. По думите му той познавал жена, притежаваща Негово изображение, към което тя се отнасяла с голямо преклонение, ала не знаел откъде го била взела. Тогава повикали Пилат и му предали какво им бил разказал човекът. Пилат ги попитал за името на жената и изпратил да я доведат, което и било сторено. Щом дошла, той се изправил пред нея, прегърнал я и я попитал как се казва. Тя казала, че името й било Вероника. Когато добродетелната жена се удивила, че я посрещат с такава радост, Пилат я дръпнал настрана и й казал:
— Вероника, до мен достигна мълвата, че притежаваш изображението на един човек в своя скрин. Дали би била така добра да ми го покажеш.
Добрата жена силно се изплашила:
— Не знам какво е това, за което ме молиш — настоятелно се опитала тя да се защити.
В този миг влезли императорските пратеници.
— Сеньори, това е жената, за която ми говорихте и която притежава образа.
Тогава всички се втурнали да я прегръщат, да изразяват в надпревара голямата си радост, да й разказват за нуждата, тласнала ги да дойдат в тази страна, и за болестта, налегнала сина на императора.
— Мислим, че ако той види този образ, ще се излекува — възкликнали те.
Добавили още, че ако се съгласи да им го продаде, ще го купят за цената, която тя сама им поиска. Щом чула за нещастието на императора, тя преценила, че няма защо да се крие повече, и им казала: