— Сеньори, не бих ви продала това, което искате от мен, дори ако ми дадете всичко, което притежавате. Но ако вие и вашият наместник ми се закълнете по вашите закони, че няма да ми изземете онова, което ще ви дам, аз ще дойда с вас в Рим.
Когато чули това, всички страшно се зарадвали и рекли:
— С най-голяма радост ще те отведем в Рим и ще ти се закълнем за всичко, което поискаш от нас!
Сетне всички до едного й се заклели и обявили:
— Освен всичко друго ти ще бъдеш богата жена. Хайде сега ни покажи онова, което искаме да видим.
Вероника се върнала у дома, взела образа, отпечатан върху аленочервена тъкан, и се върнала при очакващите я пратеници. Когато се озовала пред тях, тя им казала:
— Сеньори, моля, седнете.
Всички седнали, а тя извадила и разгърнала изображението. Щом го видели, те били обзети от огромна радост и вкупом се изправили на крака.
— Защо скочихте така? — попитала ги Вероника.
— Не можахме да се сдържим да не застанем прави пред гледката на този образ. Но кажи ни, госпожо, откъде го взе и как се сдоби с него.
— Ще ви кажа как стана всичко — отвърнала им тя. — Случи се така, че бях поръчала да ми изтъкат едно платно, което носех, за да го продам на пазара. По пътя срещнах онези люде, които водеха пророка с вързани ръце, а евреите Го следваха. Той ме помоли да изтрия лицето Му от потта, която се стичаше по него. Разгърнах горния край на платното, изтрих лицето Му и си тръгнах, а евреите отново Го поведоха, обсипвайки Го с удари. Когато се прибрах у дома, погледнах платното и открих върху него този образ. Ето това, което чухте току-що, ми се случи тогава.
Жената помълчала малко, а после продължила:
— Ако мислите, че той ще бъде от полза на императорския син, то аз ще дойда с вас и ще го донеса със себе си.
— Благодарим ти от сърце! Убедени сме, че ще има голяма полза! — възкликнали пратениците.
Те така и не съумели да открият нищо друго, до което нашият Господ се бил докосвал, освен този отпечатал се върху платното образ.
Сетне поели на път и преплавали морето, докато Пилат останал в своята провинция. Когато пристигнали в Рим, императорът се преизпълнил с радост и ги попитал какви са новините от пътешествието им, излъгал ли бил поклонникът, или бил казал истината. Те казали, че всичко, което бил разказал, било чистата истина, и че Пилат не се бил провинил в чак такава степен, както си били мислели. Сетне му разказали от игла до конец за пътешествието и какво се било случило, докато пътували натам и обратно. Императорът не пропуснал да се осведоми дали онзи пророк бил толкова мъдър и даровит, колкото Го превъзнасяла мълвата, а те му отвърнали:
— Такъв е бил, та дори и повече от това!
— А донесохте ли нещо, до което се е докосвал? — продължил да ги разпитва императорът.
— Да! Ей сега ще ти разкажем кое как стана — отговорили те.
И му разказали едно по едно всичко: и как били намерили жената, и как тя дълги години била съхранявала образа Му. Като чул всичко това, императорът страшно се зарадвал и рекъл:
— Това е най-изумителното нещо, което сте донесли със себе си! Никога не бях чувал да говорят за подобен образ.
— Убедени сме, че никой човек на света не би могъл да знае, че тя Го е притежавала — отвърнали пратениците.
Тогава императорът отишъл при жената, изразил голямата си радост, казал й, че е добре дошла, че ще я направи богата заради това, което е донесла. Вероника от своя страна му показала образа. Още щом го съгледал, той сторил трикратен поклон и, обзет от възхищение и удивление, възкликнал:
— Това е най-прекрасният образ, който съм виждал през живота си!
След което го поел внимателно с двете си ръце и го отнесъл в стаята, където синът му спял — там той от много време лежал затворен. Разгънал го владетелят и го закрепил на прозореца, а сетне събудил сина си и му го показал. А той, още щом го съзрял, тутакси се почувствал напълно здрав — по-здрав от когато и да било преди. Възкликнал тогава Веспасиан:
— Господи Боже мой! Какво е това чудо, какъв е този образ, който ме изцели от всичките ми болести?
Сетне казал на своя баща:
— Господарю, заповядай веднага да разрушат тези стени!
И той сторил това по възможно най-бързия начин. А когато стените били срутени, Веспасиан изскочил навън напълно здрав и читав. Безмерна била радостта на императора и на всичките му придворни да видят владетелския син в безупречно здраве. Сетне Веспасиан заразпитвал откъде бил донесен този портрет, който го бил изцерил така, както не би могъл да го стори никой земен човек, кому бил принадлежал той. Императорът му разказал всичко, което бил чул от пратениците си, като не пропуснал да опише и другите чудеса, за които поклонникът бил свидетелствал пред него. Тогава Веспасиан попитал пратениците: