— Сеньори, вярно ли е това, че са убили един толкова мъдър и достоен човек като Него?
— Да — отвърнали му те.
Като чул думите им, той страшно се разгневил и казал, че са сторили това за собствената си гибел и че няма да намери мир и спокойствие, докато не постигне разплата с тях.
— Господарю — казал тогава Веспасиан на баща си, — ти не си цар или император нито над мен, нито над другите хора, Господар в действителност е Онзи, Който от мястото, където се намира, извърши великото добро да ме излекува — нещо, което нито ти, нито другите хора успяхте да сторите. Той е Господарят на мъжете и жените, Владетелят на всички неща, и аз те моля, мой господарю и повелителю, да ми позволиш да отида там, за да отмъстя на всички онези, които са Го убили.
— Мили ми сине — отвърнал императорът, — съгласен съм. Действай така, както твоята собствена воля ти повелява.
Щом чул тези думи, Веспасиан страшно се зарадвал.
Така „Вероника“, както вече наричали запечатания върху платното образ на Иисус, била пренесена в Рим за изцелението на императорския син, след което Тит и Веспасиан се заели с подготовката на своето пътуване до земите на Юдея. Щом се озовали отвъд морето, те наредили на Пилат да дойде и да им се яви. Когато заповедта стигнала до него, Пилат, знаейки, че водят със себе си значителна войска, бил обзет от голям страх. Обръщайки се към Веспасиан, той заявил:
— Господарю, на Вашите заповеди съм. Моля да ме осведомите какво желаете да направя.
— Дошъл съм да отмъстя за смъртта на Иисус Христос — пророка, Който ме излекува — отвърнал Веспасиан.
Щом чул тези думи, Пилат силно се изплашил, защото си помислил, че обвинението е насочено към самия него. Ето защо той казал:
— Господарю, искаш ли да заловиш всички, които носят вината за Неговата смърт, както и да знаеш кой за това злодейство е бил прав и кой — крив?
— Да — отвърнал му Веспасиан, — много бих искал да знам това.
Тогава Пилат предложил:
— Заповядай да ме вържат и хвърлят в тъмницата, а за пред всички кажи, че постъпваш така, защото не съм искал да осъдя пророка. Престори се, че ме мразиш.
Веспасиан постъпил точно както Пилат му бил препоръчал и свикал евреите от цялата страна. Когато се събрали, той ги попитал какви са новините за пророка, Който бил по-голям господар от собствения Си баща, и им казал с обвинителен тон:
— Постъпили сте като предатели, след като сте Му позволили да се държи като ваш господар.
А те му отвърнали в хор:
— Това го стори Пилат, вашият наместник, който се държа угоднически към Него. Точно той казваше, че Онзи бил цар над нас и че за това — така поне твърдеше — Той не заслужавал смърт. А ние настоявахме, че я е заслужил и че няма да търпим Той да бъде Господ над нас, господарите, докато Пилат казваше, че Той се възвисявал над всички царе.
На което Веспасиан отвърнал:
— Точно затова изпратих Пилат там, където гние сега, защото до мен достигна мълвата за неговите деяния и за това, че обичал онзи пророк повече, отколкото нас с баща ми. Сега бих искал да знам кои са онези, които са Му причинили най-големите страдания; кому най-много е тежало, че се е обявявал за цар; как сте постъпили спрямо Него още от първия ден, откакто сте Го видели; защо изпитвате такава омраза към Него и кои са били в съвета. С една дума — всичко, както се е случило, от игла до конец.
Когато чули, че Веспасиан иска да се добере до истината, евреите много се зарадвали, защото мислели, че той говори това за тяхно добро и за нещастие на Пилат. Разказали му за всичките си деяния точно така, както ги били извършили: и как Той се бил обявил за цар на царете, и защо Го били намразили, и как Юда Го бил продал. Посочили и оногова, който бил заплатил сребърниците, както и хората, които Го били заловили. Всеки се хвалел с униженията, които Му бил сторил, или обидните думи, с които Го бил похулил. Накрая му разказали как Го били довели пред Пилат.