— Ала Пилат така и не пожела да Го съди, затова и ние Го убихме без негово позволение. И понеже не искаше да Го съди, разбрахме се, че ние ще поемем вината за смъртта Му върху нас и нашите деца. Инак Пилат така и нямаше да ни Го даде. Ето защо те молим да ни освободиш от тези наши клетви.
Изслушал Веспасиан подробния разказ за всичките им беззакония и злодеяния и тутакси наредил да ги затворят в една крепост, след което пратил да доведат Пилат. Щом последният се явил пред него, Веспасиан му казал:
— Пилате, ти не носиш толкова голяма вина, колкото си мислех преди. Аз обаче бих искал да погубя всички онези, които причиниха смъртта на Господ, Който излекува моята болест, защото те ми разкриха от край до край защо са Го лишили от живот.
Сетне Веспасиан наредил да съберат голям брой коне, накарал да вържат четирите крайника на неколцина от тях за четири коня и по този начин да бъдат разкъсани. Когато видели това, останалите останали смаяни от наказанието, на което били подложени, и го попитали защо постъпва така, а той им отвърнал, че им отмъщава, задето били убили Иисус, и че всички неизбежно щели да бъдат постигнати от същата смърт, ако не му предадели тялото на Иисус. Тогава те казали:
— Поверихме Го на Йосиф и не знаем какво е направил с Него. Така че ако Пилат ни върне Йосиф, и ние ще ти върнем Иисус.
— Вие нямахте доверие на Йосиф — опровергал ги Пилат, — а точно обратното, турихте ваши стражи да пазят тялото на пророка в гробницата, където той Го бе положил. А учениците Му казват, че след това са Го виждали и че Той е възкръснал.
— Да знаете, че всички ще умрете, ако не ми Го предадете! — намесил се гневно Веспасиан.
Междувременно той дал заповед да убият още толкова много хора, че дори не бих могъл да съобщя техния брой, и отново им наредил да му предадат Иисус или Йосиф. Тъй като това не станало, пратил голямо множество на кладата. Когато евреите видели, че всички са обречени на смърт, сред тях се намерил един, който казал:
— Ще получа ли опрощение и аз, и моите деца, ако ви кажа къде е Йосиф?
— Да — отвърнал му Веспасиан.
Тогава евреинът завел Веспасиан на мястото, където Йосиф бил хвърлен и зазидан в кулата и казал:
— Видях да го водят в тази кула и оттогава тя е затворена с този камък, защото се бояхме, че Пилат ще започне да го търси.
— И кога стана всичко това? — попитал Веспасиан.
— На третия ден, след като пророкът бе разпнат на кръста.
— Но защо го хвърлихте в тази тъмница, какво прегрешение е извършил той към вас? — продължил да разпитва Веспасиан.
— Защото ни отмъкна тялото на пророка и Го положи на такова място, където ние повече не можахме да Го намерим. Така Той ни бе откраднат, а знаехме отлично, че ще Го поискат от нас. Затова взехме решение да отвлечем Йосиф и да го хвърлим в тъмница, където той да умре. А после, ако поискат от нас тялото на пророка, да кажем: който ни предаде Йосиф, нему ще предадем тялото на Иисус. Защото изобщо не сме си представяли, че би могъл да живее толкова дълго. Постъпихме по този начин, защото чухме неговите ученици да казват, че Той бил възкръснал. Това е и причината, поради която го затворихме.
— Убихте ли го, преди да го хвърлите в тази тъмница? — отново попитал Веспасиан.
— Не — бил отговорът, — само го наложихме здраво заради налудничавото му бръщолевене.
— А мислиш ли, че би могъл да бъде жив? — продължил с въпросите си Веспасиан.
— Че как би могъл да бъде жив, след като лежи вътре от толкова дълго време?
— Би могъл да го е спасил Онзи — предположил Веспасиан, — Който ме излекува от тежката болест и сътвори дела, които никой освен Него не би могъл да извърши. Това е Онзи, заради Когото Йосиф е бил зазидан тук и Който ме спаси, макар никога да не съм имал никакви отношения с Него и дори никога да не съм Го виждал. Да, това е Онзи, заради Когото Йосиф е бил хвърлен в тъмницата и Чието тяло му е било предадено. Ала аз не бих допуснал мисълта, че Той би го оставил да умре с такава жалка и окаяна смърт.
Тогава камъкът, затварящ кулата, бил вдигнат и Веспасиан надникнал в открилия се отвор. Викнал във вътрешността името му, ала не получил никакъв отговор. Евреите, които го придружавали, се удивили:
— Чудесии разправяте, господарю! Нима мислите, че този човек все още би могъл да бъде жив, след като е прекарал там толкова дълго време?
А Веспасиан им отвърнал:
— Аз вече не мога да допусна той да е мъртъв, освен ако не го видя с очите си.