Сетне взел едно въже и няколкократно извикал Йосиф по име. Уверявайки се, че не получава никакъв отговор, той се спуснал долу, а когато стигнал дъното, се огледал на всички страни и видял ярка светлина в един от ъглите на тъмницата. Съглеждайки я, той тутакси наредил да изтеглят въжето. Сетне се отправил в посоката, откъдето идела светлината. Щом го видял да идва, Йосиф се изправил насреща му и рекъл:
— Добре си дошъл, Веспасиане!
Като чул да се споменава името му, императорският син страшно се удивил и казал:
— Кой си ти, човеко, който ме наричаш по име, а докато те зовях отгоре, така и не пожела да ми отвърнеш?
— Аз съм Йосиф от Ариматея — отвърнал му затворникът.
При тези му думи Веспасиан страшно се зарадвал и възкликнал:
— Благословен да е Господ, Който те е спасил, защото подобно спасение не е по силите на никого, освен по Неговите сили!
Тогава двамата се прегърнали, обзети от неописуемо ликуване.
— Кой те научи как се казвам? — не можел да се начуди Веспасиан.
— Онзи, Който познава всички неща на света — отвърнал Йосиф.
Тогава Веспасиан го попитал дали знае кой го е изцерил, а Йосиф на свой ред му задал въпроса:
— От каква болест те излекува?
Веспасиан му разказал от игла до конец за болестта и всичките си патила. Като изслушал историята му, Йосиф страшно се удивил и възкликнал:
— Познавам прекрасно Онзи, Който те е изцерил. Искаш ли да знаеш Кой е Той и кое е Неговото име? Ако наистина искаш да знаеш, ще ти го кажа и ще те науча на всичко онова, което Той ми нареди да ти известя.
— Разбира се — отвърнал Веспасиан. — На драго сърце бих искал да узная всичко това.
— Тогава приеми на вяра — започнал Йосиф, — че Светият Дух е Онзи, Който е сътворил всичко съществуващо: небето и земята, нощта и деня, четирите стихии. Сътворил е също ангелите, ала някои от тях се оказали лоши, преизпълнени с горделивост, с алчност и завистливост, и още в мига, в който станали такива, нашият Господ Иисус знаел за това. Ето защо Той предизвикал дъжд от ангели, които падали в продължение на три дни и три нощи, и никога след това не било валяло толкова силно. Така три поколения паднали в ада, три — на земята, и три — във въздуха.
Трите, които се сгромолясали в ада, измъчват душите: те41 показват пътя на греха и излагат сторените грехове в писмена, за да ни държат в заблуда. Другите, които летят из въздуха, притежават сходни умения да мамят и заблуждават, а на всичко отгоре често си сменят облика и правят всичко това с единствената цел да изиграят човека и да го превърнат в роб на Дявола. Тези три поколения валели на три пъти от небето, така че оттам паднали девет поколения, които донесли злото на измамата и вероломството на земята. Онези пък, които останали горе, укрепяват хората в доброто и ги предпазват от греха, опълчват се както на лошите си събратя, стремящи се да потъпчат и унижат Иисус, така и на омразата, възникнала у тях при проявата на една толкова духовна същност като Неговата воля.
По този начин лошите ангели за свое собствено наказание направили така, че в крайна сметка били победени по заповед на Онзи, Който е духовната радост. За техен срам нашият Господ пожелал да сътвори човека, и то от най-долната кал, която съществувала. След като го сътворил толкова хубав и такъв, какъвто Му харесвало, Той го дарил с разум, с памет и проницателност. И прогласил, че с това Негово творение ще се запълнят незаетите седалища на падналите ангели.
Когато узнал, че едни толкова мизерни същества ще се възкачат в славата, от която самият той бил паднал, Дяволът страшно се разгневил и се замислил в сърцето си как би могъл да ги прилъже към греха. И тъй, Господ сътворил мъжа и го турил в рая, а от мъжа сътворил жената. Щом разбрал за това, Дяволът дал мило и драго, за да ги изкуши в злото. Най-напред подмамил жената, а жената подмамила мъжа. И когато и той, и тя се оказали изиграни, Господ ги изхвърлил от рая, който не търпи грях. Така от двамата се нароили народите, а Дяволът пожелал и тях да обсеби, защото се стремял да подчинява всичко на своята воля.
Отец, Който е Господ на всичко съществуващо, замислил Свой кроеж как да спаси човека. Изпратил Своя Син на земята, за да спаси собственото Си племе посредством Дева Мария. Понеже жената и мъжът били предадени в ръцете на Дявола, Господ, в нежеланието си да направи грешна стъпка, заявил, че ще изкупи всички чрез жената. Така Отец сторил онова, което бил обещал, сиреч, че ще изпрати на земята Своя Син Иисус, Който се родил във Витлеем от Дева Мария.
41
Вероятно тук става дума за падналите на земята ангели, защото по-нататък за тях не се споменава. — Б.пр.