— Не бихме посмели да те излъжем! — отвърнали му те.
— Ако искате да вярвате в това, в което вярвам аз, не ще останете във вашите имения, нито в домовете си, а ще дойдете с мен в изгнание и ще изоставите всичко в името на Бог и заради мен.
Така Веспасиан им простил. Така Веспасиан отмъстил за смъртта на Иисус. А Йосиф и неговите спътници отишли далеч и Йосиф често им говорел славословия за нашия Господ, а също така им наредил да обработват земята. Дълго време нещата вървели много добре. После обаче, както ще ви разкажа, станало така, че макар да се трудели и залягали не по-малко от преди, всичко вървяло на провала. Така продължило толкова много време, че те вече не можели да търпят. Цялото това злощастие и злополучие се дължало на един-единствен грях, разпространил се сред тях, заради който благата ги отминавали. И този грях бил сладострастието, настанило се безпричинно помежду им.
Когато бедствието до такава степен ги притиснало, че вече не можели да търпят, те отишли при Брон, който бил близък с Йосиф, и му казали:
— Сеньор, всички блага и цялата земна благодат, която обикновено получавахме, вече я няма, и никое човешко племе никога не е изпадало в такава немотия, всички сме толкова гладни, че още малко, и ще започнем да ядем собствените си деца.
Като чул жалбите и оплакванията им, Брон изпитал голяма жалост към тях и ги попитал:
— Отдавна ли изпитвате всички тези несгоди?
— Да, сеньор! Ала криехме тази беда, докато можехме. Сега те молим, в името на Господ Бог, да разкажеш за страданията ни на Йосиф, за да знаем на какво се дължат: на наш грях или на негов.
— На драго сърце ще го попитам — обещал им Брон.
Отишъл той при Йосиф и му разказал за мъките на народа, който се намирал там, като накрая добавил:
— И те искат да им известиш дали търпят това заради твой грях или заради техен.
— Ще се помоля на Онзи, Който се роди от Дева Мария и моя Отец, да ми каже поради що ги е налегнал този глад.
Йосиф силно се изплашил да не би да е пренебрегнал някакво свое задължение, вменено му от Господ. Затова казал на Брон:
— Стига да разбера, веднага ще ти съобщя каква е причината.
Оттеглил се Йосиф, облян в сълзи, при своя съсъд, коленичил пред него и отправил следната молитва:
— Господи, Ти, Който се роди от пречистата Дева, в името на Твоята света милост и Твоята благост, за спасението на Твоето творение, което копнее да изпълнява Твоите заповеди, Господи, както Те видях мъртъв и жив, както Те видях отново след кръстните Ти страдания в кулата, където бях зазидан, когато Ти ми нареди, колчем имам нужда от Теб, да се връщам пред този скъпоценен съсъд, поел Твоята скъпоценна кръв, Господи, така Те умолявам и Те призовавам да ми дадеш съвет за молбата на този народ, така че да мога да постъпя съобразно Твоята воля.
След като Йосиф отправил тази своя молитва, се разнесъл гласът на Светия Дух, Който му казал:
— Йосифе, не се бой, защото ти в нищо не си съгрешил.
— Господи — отвърнал му Йосиф, — бъди милостив, позволи ми да се освободя от присъствието на грешниците, заради които върлува такъв голям глад.
А гласът му казал:
— Йосифе, ти ще извършиш важно вестителство и ще сложиш Моята кръв и Моята плът на показ пред грешниците. Спомни си, че бях продаден и предаден на земята, и че знаех много добре какво се случва, ала докато бях у Симон, никога не отворих дума за това, освен когато казах, че редом с Мен яде и пие онзи, който ще ме предаде. А човекът, който извърши това, се засрами, оттегли се и никога повече не се появи сред Моите ученици.
После Аз турих другиго да го наследи, но само на думи, а всъщност неговото място няма да бъде заето от никого другиго преди тебе. Седях — продължил гласът — именно на това място у Симон на трапезата и на Тайната вечеря, а също и когато узнах за бъдещото Ми мъченичество.
В името на тази трапеза направи друга и когато я приготвиш, повикай зет си Брон, който е добър човек и от когото ще произлезе само добро, и му кажи да отиде на реката, да улови една риба, и първата, която се хване, да ти я донесе. Когато отиде на риболов, ти ще застелеш трапезата, ще вземеш своя съсъд, ще го сложиш пред себе си там, където решиш да седнеш, и ще го загърнеш с част от покривката. Като извършиш всичко това, свикай своя народ и му обяви, че ще видят причината за това, от което се жалват. Тогава повикай Брон и седни в Моя чест така, както Аз бях седнал на Тайната вечеря. Тури го да седне от дясната ти страна и тогава ще видиш, че той ще се оттегли и ще остане място колкото за един човек. Да знаеш, че това място ще символизира мястото, напуснато от Юда, когато той осъзна, че Ме е предал. То ще остане празно, докато не бъде заето от внука на Брон. Та като седне Брон на трапезата, свикай отново своя народ и кажи на онези, които наистина са повярвали в Отца, Сина и Светия Дух, в пришествието на Светата Троица и в заповедите за послушание, в името на трите божии същности, които са едно и също нещо, да дойдат и също да седнат по милостта Божия.