След като гласът отшумял и Йосиф извършил всичко, което Господ му наредил, голяма част от тях седнали, но още повече останали прави. Местата около трапезата били запълнени, с изключение на онова, което не бивало да бъде заето. Тъй като седящите на угощението почувствали у себе си сладост, а в сърцата си — пълнота, те бързо забравили за останалите. Един от тях, чието име било Петър, хвърлил поглед към правостоящите и ги попитал:
— Усещате ли нещо от онова, което ние изпитваме?
А те му отвърнали:
— Нищо такова не усещаме.
Тогава Петър им казал:
— Следователно вие сте извършили греха, за който питахте Йосиф и заради който ни налегна гладът.
Като чули казаното от Петър, те били обзети от срам и си отишли от дома. Имало един, който се разплакал и останал. И когато службата приключила, всички станали от трапезата и отишли при другите хора. Йосиф им наредил да идват всеки ден за молитвата в третия час43. Така Йосиф по заповед на Господ разпознал грешниците и това било първото изпитание за свещения съсъд. Събитията не веднъж, а многократно се повтаряли, додето хората отвън не се обърнали към хората вътре, които се радвали на тази милост, за да ги попитат:
— Какво е онова нещо, което вие получавате там, където ходите всеки ден, и какво е усещането, когато пребивавате в тази милост?
— Човешкото сърце не би могло да си представи нито безмерната радост, нито огромната наслада, която изпитваме и която ни залива: тази милост трае чак до следващия ден, до молитвата в третия час — отвърнали им те.
— Откъде би могла да идва тази тъй безгранична милост, която така изпълва човешкото сърце?
— Тя иде от Оногова, Който спаси Йосиф от затвора — отвърнал Петър.
— А онзи съсъд, който видяхме, но който нито веднъж не ни беше представен? Ние така и не знаем какво представлява.
— С помощта на този съсъд ние бяхме разделени — бил отговорът на Петър. — Защото той не търпи присъствието на грешници около себе си. Можахте сами да се убедите в това. Впрочем вие можете да научите кои от вас са вършили грехове, заради които сте44 изгубили милостта.
— Ние ще си отидем — отвърнали те, — преизпълнени с нещастие, но кажете ни поне какво да обясним за причините, поради които сме ви напуснали.
Тогава обгърнатите с милостта ги посъветвали:
— Ще кажете, че ние сме се отдали на милостта на Отца и Сина и Светия Дух, тъй като имаме вяра в учението на Йосиф за Творението.
— А какво можем да кажем за видения от нас съсъд и как да наричаме този съсъд, който ни достави и все още ни доставя огромна радост, позволяваща ни да забравим за всички мъки в нашия живот?
— Онези, които желаят да го нарекат съзнателно с истинското му име, ще го назоват Граал, тъй като той се нрави45 и доставя такова щастие на всички, допуснати да пребивават в негово присъствие, че те изпитват същото блаженство, каквото усеща рибата, изтръгнала се от ръцете на човека и гмурнала се отново във водата.
Като чули това, другите заключили:
— Наистина Граал е хубаво име за този съсъд.
Така го назовали хората, които си отишли, а и тези, които останали, това име било съобщено на Йосиф и той много го харесал. И всеки ден идвали на молитвата в третия час и казвали, че отиват там за службата на Граала. Сред тези хора имало един на име Мойсей, който продължавал да стои дори след като останалите си тръгвали. И колчем виждал някой от хората, ощастливени с милостта на Граала, отправял на висок глас и, както изглеждало, от душа и от сърце, благодарности към него.
— Сеньори — нареждал той, — примолете се на Йосиф да се смили над мен, та и аз да се сдобия с милостта, която вие получавате.
Ето как ги преследвал той с постоянните си молби да се присъедини към тяхното общество. Един ден се случило така, че всички от обществото на Граала се били събрали и казали, че изпитвали съжаление към Мойсей и че ще помолят за него Йосиф. Отишли всички заедно при него, прострели се в нозете му и го обсипали с молби да се смили над тях. Йосиф крайно се удивил и рекъл:
43
Молитвата в третия час (tierce) — названието на тази служба произлиза от това, че тя започвала в третия час на деня според римските правила за отчитане на времето. Римляните делели денонощието на светла и тъмна част. Светлата част от своя страна била разделена на 12 часа между изгрева и залеза на слънцето — следователно часовете били по-къси през зимата и по-дълги през лятото. Само шестият час бил винаги по пладне. Нощта била разделена с оглед на войнишката служба на четири нощни стражи, наречени вигилии, по-къси през лятото и по-дълги през зимата. Краят на втората стража отбелязвал полунощ. С течение на времето началото на тази служба се установило към 9 часа сутринта. Нейният смисъл бил да възпроизвежда и прославя мига, в който Светият Дух се бил явил на апостолите. — Б.пр.
44
Последното изречение в оригинала е в 1л. мн.ч., което очевидно противоречи на контекста и вероятно е грешка на кописта. — Б.пр.
45
Тук авторът е прибягнал до народна етимология, извеждайки названието „Граал“ (Graal) от глагола agréer à (нравя се, доставям някому удоволствие). По-вероятната етимология на „Граал“ трябва да се търси в латинизираната гръцка дума „кратер“ и нейните средновековни варианти: cratella, gradalis и др. — Б.пр.