— Какво искате, хора?
— Повечето от хората, които дойдоха при нас — отвърнали му те, — си отидоха, защото само ние получихме милостта на твоя съсъд. От всички тях, господарю, остана само един на име Мойсей. Той, както ни се струва, изпитва най-дълбоко покаяние и казва, че никога няма да се отдели от нас, плаче с горчиви сълзи, молейки ни да те призовем и той да получи частица от онази милост, която Бог ни е позволил да вкусваме и на която се наслаждаваме в твое присъствие.
— Ала милостта не я давам аз! — възкликнал Йосиф, като изслушал прошението им. — Нашият Господ я е дал на онези, на които Самият Той е пожелал, така че това са хората, които могат да я имат. Може пък този човек да не е такъв, за какъвто се представя и какъвто изглежда. Нищо чудно да се опитва да ни изиграе, но да знае, че ако ни мами, ще измами най-вече себе си.
— Никога няма да му вярваме, ако ни е лъгал под привидността, която ни представя — отвърнали му те. — Но, за Бога, помоли се, стига да можеш, да получи и той тази милост: може пък да е такъв, че да я заслужава.
— Ще се помоля на нашия Господ заради вас — склонил Йосиф.
— Дължим ти голяма благодарност! — възкликнали те.
Тогава Йосиф отишъл съвсем сам при своя съсъд, проснал се на лакти и колене пред него и отправил към нашия Господ Иисус молитва, така щото в името на Своята добрина, милост и всемогъщество да разкрие Той истинския лик на Мойсей: дали е такъв, за какъвто се представя и какъвто изглежда. И ето че се разнесъл гласът на Светия Дух, Който казал:
— Йосифе, Йосифе, дошло е времето да видиш онова, което ти казах за мястото на трапезата между теб и Брон. Молиш се за Мойсей. Мислиш — и ти, и хората, които се обърнаха към теб, — че той е такъв, за какъвто се представя, и че се стреми да получи милостта на Светия Дух. Нека да пристъпи и седне, за да си получи милостта, и тогава ще видиш какво ще стане.
Подчинявайки се на изречените от гласа разпореждания, Йосиф се върнал при онези, които били отправили молбата към него, и им казал:
— Кажете на Мойсей, ако е такъв, за какъвто се представя, и ако е в състояние да получи милостта, че никой не може да му я отнеме. Ако обаче нещата стоят другояче, ако не е добър, изобщо да не идва, защото не би могъл да измами никого така добре, както самия себе си.
Отишли хората при него и му предали думите на Йосиф. Когато го чул, той много се зарадвал и рекъл:
— Не се боя от нищо, освен че бих могъл да не получа позволението на Йосиф, задето не съм такъв, че да мога да бъда заедно с вас.
А те му отвърнали:
— Неговото позволение го имаш, ако спазваш нашия закон.
Тогава го взели със себе си, възрадвали се и го завели на службата. Когато Йосиф го видял, рекъл му:
— Мойсее, Мойсее, не се приближавай към неща, за които не си достоен. Никой не би могъл да те измами така, както ти самият.
А той отвърнал:
— В доказателство, че съм напълно искрен, нека Бог ми позволи да остана заедно с теб!
— Добре, приближи се — казал Йосиф — щом си такъв, за какъвто се представяш, сядай, а ние ще видим твоята доброта.
Седнал тогава Йосиф, и Брон — неговият зет, и всички останали, всеки на своето обичайно място. Всички седнали, ала Мойсей, който бил останал прав, изпитал голям страх, обиколил трапезата, ала не открил никакво друго място, където да седне, освен редом с Йосиф. Затова и седнал там. И щом седнал, тутакси изчезнал, сякаш никога не бил съществувал. Като видели това, седящите на трапезата останали до един силно уплашени от участта на човека, който по този начин бил погубен сред тях.
Така прекарали целия ден в служба на Господ и когато станали, Петър се обърнал към Йосиф със следните думи:
— Йосифе, никога не сме били толкова потресени, колкото сме сега. Молим те в името на всички добродетели, в които вярваш, да ни кажеш, ако имаш тази смелост, какво е станало с Мойсей!
— Не знам — отвърнал Йосиф, — но ако бъде такава волята на Оногова, Който ни показа толкова много неща, ще разберем.
Сетне отишъл, облян в сълзи, пред своя съсъд, коленичил пред него и казал:
— Господи Боже, прекрасни са Твоите добродетели и мъдри — Твоите дела! Както е истина, че дойде на земята, роден бе от Дева Мария и се подложи сам на земните мъки, както понесе смъртта и ме спаси от тъмницата, откъдето Веспасиан дойде да ме извади по Твоя повеля, както ми рече, че колчем изпадна в беда, ще дойдеш при мен, Господи, умолявам те от цялата си душа, Господи, да разсееш недоумението ми и да ми съобщиш с цялата правдивост какво стана с Мойсей, така щото да мога и аз да я кажа на хората, на които си отредил Своята милост заедно с мен!