Утре призори, когато всички се съберете, ще видите как при вас идва светлина, която ще ви донесе едно писмо. Дай това писмо на Петър и му разпореди да замине в онези страни, които прецени, че са най-подходящи, и Аз няма да го забравя. А когато му наредиш това, попитай го да ти каже в каква посока сърцето му го подтиква да отиде, и той ще ти каже, че ще отиде в Долината на Аварон: тези земи се намират в далечния Запад. Кажи му също да очаква там, където се установи, пристигането на Аленовия син, инак преди да срещне оногова, който ще прочете и разтълкува писмото, ще му разкрие мощта на твоя съсъд и ще му разкаже новини за теб, той не ще може да премине от живота в смъртта. Щом ушите му чуят и очите му видят всички тези неща, той ще премине в отвъдното и ще се сдобие с вечна слава. Дадеш ли веднъж тези наставления, прати да повикат твоите племенници и им повтори тези Мои слова.
Замлъкнал гласът. Дълбоко развълнуван и преизпълнен с благодатта на Светия Дух, Йосиф отишъл при Ален, за да му разкаже какво бил чул.
— Любезни ми племеннико — рекъл му Йосиф, — трябва да бъдеш безупречен, след като нашият Господ те е обсипал с такава неизмерима благодат.
Сетне го отвел обратно при баща му, комуто казал:
— Броне, този младеж ще бъде пазителят тук, на земята, на своите братя и сестри. Нареди им да му се доверят и да се допитват до него при всяко възникнало съмнение, защото ако му вярват, ще ги споходят много добрини. И останалите, виждайки как над тях се е разпростряла твоята благословия, ще му вярват и ще го обичат повече, а той ще ги управлява толкова по-добре, колкото повече му се доверяват.
Така на другия ден всички се явили на службата и станало така, че светлината се появила и им донесла писмото. Щом го съзрели, всички като един скочили на крака. Йосиф го поел, повикал Петър и обявил:
— Скъпи приятелю, нашият Господ Иисус, Който ни изкупи от мъките на ада, те е избрал да бъдеш Негов вестител и да отнесеш това писмо там, където пожелаеш.
На тези му думи Петър отвърнал:
— Не се мислех за човек, комуто Той би поверил Своето послание, без да е дал съответните напътствия.
— Той те познава по-добре, отколкото ти самият познаваш себе си — отвърнал му Йосиф. — Ала все пак, в името на взаимното ни уважение и дружба, моля те да ми кажеш в коя посока те тегли твоето сърце.
— Знам много добре коя е тя — отвърнал Петър. — Не ще видиш никога през живота си послание, връчено на по-сигурен вестител от мен. Ще отида в Долините на Аварон46 — едно самотно място в далечния Запад. Там ще остана в очакване да ме споходи милостта на моя Спасител. Вас призовавам само за едно: да отправите към Господ Вашите молитви да не ми дава нито власт, нито сила, нито решимост да извърша каквото и да било против Неговата воля, за да не може Дяволът да ме омагьоса по начин, щото да изгубя Неговата любов.
— Дано Господ, Комуто е по силите да го стори, те предпази от всичко това, Петре! — извикали всички в хор.
Тогава отишли вкупом при Брон и разказали за случилото се на неговите синове. А Брон ги повикал и им рекъл:
— Всички вие сте мои законни синове и дъщери. Ала без подчинение нито аз, нито вие бихме могли да постигнем насладата на рая. Ето защо искам да се подчините на едного от вас. И доколкото ми е дадено да върша добрини и отреждам благословии, отдавам ги на моя син Ален и го моля след Господ той да е този, който ще вземе всички вас под своя закрила. И ви нареждам да му се подчинявате и за всички беди, които ви сполетят, да се съветвате с него, а той да ви напътства. Гледайте също така да не накърните с нищо неговото водителство.
Така синовете на Брон се разделили със своя баща и се сдобили със свой закрилник. Ален ги повел из чужди земи и навсякъде, където отивал, заговарял всички разумни мъже и жени, които срещал, за да им разкаже за смъртта на Иисус Христос. По този начин Ален се сдобил с изключителната благосклонност на Господ, по-голяма от която никой не можел да получи.
Заминали те, отпътували, но не бих искал да говоря повече за тези хора, докато естественият ход на моя разказ не ме върне отново при тях. След като потеглили на път, Петър повикал Йосиф и останалите си сподвижници и им рекъл:
— Сеньори, трябва да ви напусна, за да служа на Иисус Христос.
Тогава една-едничка мисъл обзела всички и те се замолили на Петър да остане. А той им рекъл:
— Нямам желание да стоя тук, но от любов към вас ще остана днес и утре до след службата.
46
Очевидно става дума за Авалон — легендарен остров, свързан с преданията за крал Артур, където бил изкован неговият меч Ескалибур. Впоследствие Авалон бил идентифициран с градчето Гластънбъри в Уелс. — Б.пр.