Така поучавал божият човек девойката, която изпитвала голям страх да не би Дяволът да я въведе в изкушение. Върнала се тя у дома, преизпълнена с вяра и смирение пред Бог и добрите хора в своята страна. Много мъже и жени идвали при нея и все й повтаряли:
— Сеньора, ти трябва най-много да се пазиш от мъчителния спомен за своя баща и за своята майка, за двете си сестри и брат си, които бяха погубени по такъв ужасен начин. Спомняй си винаги за този добър съвет, защото си много богата и имаш голямо наследство. Голяма радост ще бъде за някой мъж да те вземе за жена и да те подкрепя за твое добро.
— Господ ме подкрепя така, както мисли, че е най-добре за мен — отвръщала тя.
Така девойката заживяла в мир и спокойствие. Изминали две, а може би и повече години, през които Дяволът не можел да я съблазни, защото не успявал да открие никаква нейна лоша постъпка. Това много го натъжило и все не съумявал да я въвлече в изкушение, защото изобщо не намирал сгода да приложи някои от своите козни, додето не си дал сметка, че няма как да я накара да забрави напътствията на мъдреца освен под въздействието на гнева: инак нямало смисъл да прибягва до своите коварства, след като те не можели да й харесат. Взел той другата сестра, довел я една събота вечер, за да я ядоса и да види дали не би могъл да я въведе в изкушение.
Когато сестрата на праведната девойка дошла в дома на своя баща, голяма част от нощта вече била преминала, а тя довела със себе си цяла тайфа младежи. Всички влезли в дома. Когато ги видяла, голямата сестра много се ядосала и казала:
— Сестро, не бива да идваш тук, докато си позволяваш да водиш подобен живот, защото ще бъда обсипана с хули, каквито не заслужавам.
Младата сестра изпаднала в ярост от упрека на голямата и се заела да я напада за далеч по-големи прегрешения, обвинявайки я, че мъдрецът, пред когото се била изповядвала, се любел по най-долен начин с нея, и че ако хората разберели за това, щяла да бъде изгорена на кладата. Като чула, че сестра й подхвърля обвинението в такъв дяволски грях, тя много се ядосала и й извикала да напусне дома. Ала безразсъдната й сестра отвърнала, че се намира в бащината си къща, която била и нейна, и че нямало да излезе от нея по чуждо желание. Тогава голямата сестра хванала малката за раменете и се опитала да я изхвърли навън. Тя обаче се откопчила, а дошлите с нея младежи я хванали и се заловили здраво да я налагат, докато тя се опитвала да се изтръгне от тях. След като я били, колкото искали, тя се прибрала в стаята и залостила вратата зад себе си. В дома й по това време се намирали само нейният лакей и прислужницата й, които не могли да се противопоставят на насилието на младежите.
Озовала се сама в стаята, тя се проснала, както била с дрехите, на леглото и започнала горчиво да плаче, измъчвана от силна болка и неукротим гняв в сърцето си. Изтощена от тези страдания, тя скоро заспала. Щом разбрал, че от силната ярост била забравила всички съвети, които божият човек й бил дал, дяволът изпитал голяма радост и казал:
— Дойде време да постъпя с тази жена, както си пожелая. Сега тя се е поставила извън милостта на своя Господ и охраната на своя наставник. Нищо не ми пречи да пусна в нея моето семе.
Този дявол имал способността да общува и се сношава с жени. Щом всичко било готово, той се озовал при нея, легнал в леглото и я обладал. Като свършил тази работа, тя се събудила. Едва отърсила се от съня, тя си спомнила за наставленията на божия човек, прекръстила се и казала:
— Света Дево Марийо, какво е това, което ме е сполетяло? Аз вече не съм същата, каквато бях преди, когато се проснах изтощена в леглото. О, славна майко Иисусова, щерко Божия и Божа майко, помоли се на Своя обичен Син да ме пази от гибел и да защитава душата ми от козните на Дявола!