Сетне станала от леглото си и се заела да търси оногова, който й бил сторил това, защото мислела, че ще го открие. Отишла при вратата на стаята, но я намерила залостена. После започнала да се рови из помещението от единия му край до другия, ала така и не открила нищо. Тогава разбрала, че е изиграна от Дявола. Отчаяна, захванала да се жалва и да призовава Господ, молела Го да не допуска да бъде опозорена пред цялото общество.
Нощта минала и настъпил денят. Още щом се съмнало, дяволът извел оттам жената, която била на негово разположение50: много му било драго, като си помислял защо я бил довел тук. И когато и тя, и младежите си тръгнали, голямата сестра излязла от стаята си и разплакана, силно разгневена, повикала своя слуга, поръчвайки му да доведе две жени, което той и сторил. С идването им тя се упътила към своя изповедник. Вървяла, вървяла, докато не пристигнала при него. Още щом я видял, мъдрият човек възкликнал:
— Мила ми приятелко, в голяма нужда си, защото виждам, че си много уплашена и обезсърчена! Поне така ми се струва.
— Сеньор — отвърнала му тя, — случи ми се нещо, което не се е случвало на никоя жена. Идвам при теб за съвет в името на Господ Бог. Защото никой не би могъл да извърши толкова голям грях — това ми бе казал ти, — стига да се изповядва и покайва, да прави това, за което неговият изповедник го наставлява, и ще му бъде простено. Сеньор, аз съгреших и бях изиграна от Дявола.
Сетне му разказала как малката й сестра дошла у дома при нея, как тя й се разгневила, как била набита от нея и младежите, как, обзета от ярост, се прибрала в стаята си и залостила вратата зад себе си. Ала поради голямата болка и непомерния гняв забравила да се прекръсти:
— Така забравих за всички заръки, които ми бе дал, и си легнах, както си бях с дрехите. И въпреки целия гняв, който изпитвах, съм заспала. А когато на сутринта се събудих, открих, че съм била опозорена и обезчестена. Сеньор, претърсих стаята от единия до другия край, проверих вратата и я заварих залостена отвътре, не открих никого и нищо, така че не разбрах кой ми е сторил това: знам само, че съм надхитрена от Дявола. Затова те моля, за Бога, дори тялото ми да е поругано, нека поне да не изгубя душата си!
Мъдрецът внимателно изслушал всичко, което жената му разказала и страшно се удивил, ала не повярвал на думите й, защото никога не бил чувал да говорят за подобни чудеса. Сетне й казал:
— Скъпа приятелко, ти цялата си изпълнена с Дявола и Дяволът все още пребивава в теб. Как бих могъл да те изповядам, как бих могъл да ти дам опрощение за такова нещо, след като имам опасения, че ме лъжеш? Защото никога никоя жена не е била обезчестявана, без да знае кой е насилникът, или поне без да го е видяла. А ти искаш да повярвам, че подобно чудо е споходило именно теб.
— Сеньор, нека колкото е истината в моите думи, толкова и Бог да ме предпазва от мъките!
Тогава мъдрецът казал:
— Ако ми казваш истината, Той ще бъде добър към теб. Ала ти извърши голям грях, като престъпи послушанието, което ти бях предписал. Заради това ще ти наложа следното наказание: през всички останали дни от живота си в петъчните дни ще ядеш само по веднъж. А за това, което ми разказваш за похотливостта и за което не ти вярвам, ще ти дам възможност за покаяние през остатъка от живота ти, но само ако се нагърбиш да постъпваш, както ти кажа.
— Сеньор! — възкликнала тя. — Няма твое разпореждане, което не бих изпълнила!
— Нека бъде Божията воля! — отвърнал й той. — В такъв случай ще изпълняваш напътствията на Бог и на Неговите служители от Светата Църква, Който ни изкупи с толкова свидна жертва — със Собствената Си кръв и смърт. Изповедите ти да са искрени, покаянията — прости и съблюдавани тялом и духом. Придържай се и в действия, и в думи към заповедите на Иисус.
— Сеньор — отвърнала тя, — ще изпълнявам, доколкото ми стигат силите, всичко точно така, както си ме напътствал.
— Аз вярвам в Бог — продължил той. — Ако всичко, което ми казваш, е вярно, няма защо да се страхуваш.
— Сеньор, дано Бог ме предпазва от низост и упрек така, както аз казвам истината.
Тогава божият човек й казал:
— Ти ме увери, че ще съблюдаваш неотклонно своето покаяние, ще заличиш и ще се отървеш от своя грях.
— Да — отвърнала му тя.
— Тогава си избавена от всякаква похотливост. Забранявам ти я за всички дни, които имаш да проживееш. Що се отнася до онзи път, когато те е споходила в съня, от нея никой не би съумял да се предпази. Искаш ли това и ще можеш ли да се предпазиш от нея?