— О, да, сеньор — потвърдила тя, — стига да ми бъдеш поръчител, че няма да бъда прокълната заради този грях, защото ти изпълняваш Божията воля на този свят.
Младата жена приела наказанието, наложено й от божия човек, доброволно и от сърце. Мъдрецът я прекръстил и благословил, възвръщайки я, доколкото му стигали силите, към Христовата вяра, а сетне се замислил как да си обясни разказаното от нея, би ли могло да е вярно то. След дълъг размисъл стигнал до заключението, че само ще да е била измамена от Дявола, после я повикал при себе си, дал й да пие светена вода в името на Отца и Сина и Светия Дух, поръсил я с нея и казал:
— Старай се да не забравяш напътствията, които ти дадох. А колчем почувстваш нужда, веднага идвай при мен. И после — да се кръстиш, да се молиш постоянно на Бог!
След което й възложил в знак на покаяние да върши всички добрини, на които е способна.
Така младата жена се прибрала вкъщи и заживяла скромен и праведен живот. Когато видял, че я е изтървал и че не знае нито какво тя прави, нито какво говори, сякаш никога преди не е живяла, дяволът страшно се разгневил, задето я бил изгубил по този начин. А жената си стояла в своя дом, водела чист живот, додето онова семе, което носела в тялото си, вече не можело да остане скрито, наедряла и се закръглила, така че останалите жени бързо забелязали разликата. Огледали я откъм хълбоците и й рекли:
— Мила ни приятелко, да не би да си трудна?
— Госпожи, истина казвате — отвърнала им тя.
— Господи! — възкликнали те. — Кой ли ще да е онзи, който те е заплодил: много си се наляла и напълняла.
— Така е, виждам — признала си тя.
— И от кого си бременна? — продължили да я разпитват те.
— Дори Господ да ми бе позволил да разказвам свободно за това, аз наистина изобщо не знам от кого е детето.
— Нима са толкова много мъжете, които са си имали работа с теб?
— Кълна се в Господ, никога мъж не ми е сторвал онова, от което би трябвало да забременея.
— Мила ни приятелко, та това не може да бъде! Може би тайно си влюбена в този, който ти е причинил това, и не искаш да го обвиниш за стореното. Но тежки изпитания очакват красивото ти тяло, защото узнаят ли съдиите, ще бъдеш пребита с камъни.
Щом чула, че бременността й я осъжда на смърт, тя силно се изплашила и казала:
— Господи, спаси душата ми и не позволявай да видя оногова, който ми стори всичко това!
Разотишли се жените, смятайки я за луда, и рекли, че за злочестина са й били голямото наследство, хубавите земи и прекрасната къща, щом щяла всичко да изгуби. Като чула тези думи, тя се изплашила още повече, върнала се при своя изповедник и му предала какво й били казали жените. Тогава той видял, че тя е бременна с живо дете, много се удивил и я попитал съблюдавала ли е изцяло наказанието, което й бил наложил.
— Да, сеньор, без да се отклонявам и на крачка — бил отговорът.
— Случвало ли ти се е да съгрешиш повече от веднъж?
— Не, сеньор, никога. Нито преди, нито след това.
Като чул това, мъдрецът изпаднал в почуда и останал през цялата нощ в размисъл върху онова, което тя му била разказала. Сетне й рекъл:
— Бъди сигурна, че когато се роди детето, което се намира в утробата ти, аз ще узная дали си ми казала истината, или си ме излъгала. Аз твърдо вярвам в Бог и затова ако нещата стоят така, както твърдиш, не бива да се боиш от смъртта. Разбира се, можеш да имаш страхове: когато съдиите научат за твоята бременност, те ще те затворят, за да се сдобият с хубавите ти постройки и плодородните ти земи, и ще ти кажат, че ще въздадат правосъдие над теб. Като тръгнат да те прибират, дай ми знак и аз ще дойда да те съветвам и утешавам, доколкото мога, а Бог ще ти помогне, ако си такава, за каквато се представяш, и няма да те забрави.
Сетне мъдрецът заключил:
— Прибери се сега в своя дом, бъди напълно спокойна, живей праведно и знай, че добрият живот води до добър край.
Така младата жена се прибрала през нощта у дома, където пребивавала в мир и водила прост и спокоен живот. Случило се така, че съдиите дошли по някаква работа в нейните земи и чули да разказват как била заченала. Тогава пратили свои хора да я намерят в дома й и да я доведат при тях. При отвеждането си тя проводила свой човек да съобщи за това на мъдреца, който винаги дотогава й бил давал съвети. Щом научил за случилото се, той се явил по възможно най-бързия начин при съдиите, които го поздравили с „добре дошъл“. Сетне му разказали мълвата за тази жена, според която тя не знаела от кого била заченала: