— Мислиш ли — попитали го те, — че една жена би могла да забременее, без да е общувала с мъж?
— Няма да ви кажа всичко, което знам — отвърнал той. — Това обаче, което бих могъл да ви кажа, ако сте склонни да чуете моя съвет, е, че не бива да въздавате правосъдие над нея, докато е бременна, и това не ще бъде нито оправдано, нито справедливо, тъй като детето не е заслужило смъртта си. Който не е извършил грях, не подлежи на наказание, а детето няма никаква вина за греха на майката. Ако въздадете правосъдие над нея, няма как да сте убедени и да твърдите, че не сте осъдили на смърт оногова, който не е извършил никакъв грях.
— Сеньор, ще действаме съобразно твоя съвет — заявили съдиите.
— Ако се доверите на моите препоръки — продължил мъдрецът, — ще постъпите правилно, ако я затворите в някоя кула, за да не стори някакво безразсъдство. Ще изпратите и две други жени, които да бъдат до нея и да й помогнат при раждането, когато му дойде времето, и така ще устроите нещата, че да не могат да излизат. Ще я охранявате много добре, докато добие детето. Съветвам ви също да й позволите да го кърми, докато не го отбие, и да й давате всичко, което тя сметне за необходимо. Ако пък прецените, че нещата стоят иначе, постъпете както намерите за добре. Но давайте им всичко, от което имат нужда: можете лесно да го набавите, като използвате за това собственото й състояние. Последвайте моя съвет и сторете всичко именно по този начин, ако ми имате доверие. Решите ли обаче да постъпите другояче, ваша воля.
— На мнение сме, че съветът ти е правилен — отвърнали му съдиите.
Сетне сторили всичко така, както мъдрецът ги бил посъветвал: изградили каменна постройка и наредили да зазидат всички врати в долната й част. Турили с нея две от най-достопочтените жени, които успели да открият, опитни в този занаят. В горната част оставили прозорци, през които да качват всичко, от което щели да имат нужда. Когато научил, че това е направено, мъдрецът казал на жената през прозореца следното:
— Щом се сдобиеш с детето, стори всичко възможно то да бъде кръстено по най-бързия начин. А когато те изведат навън и решат да те съдят, прати веднага да ме повикат.
Така тя останала задълго в кулата, а съдиите я снабдявали с всичко необходимо, оставяйки я в ръцете на жените, затворени заедно с нея. Престояла тя там по този начин и родила дете, когато Господ Бог пожелал това. Още с раждането си отрочето притежавало дяволски разум и мощ и нямало как да не е така, след като било заченато от Дявола. Ала неприятелят човешки си бил направил криво сметката, защото нашият Господ вече бил изкупил със Своята смърт истинското покаяние, а дяволът бил вкарал жената в грях с хитра измама и докато спяла. За щастие тя, веднага щом се почувствала измамена, се обърнала за прошка точно там, където трябвало, и понеже била сторила грях, се оставила на милостта и разпореждането на Светата Църква и на Господ, а и изпълнила съвестно нарежданията, които нейният изповедник й бил дал. Именно затова Бог не пожелал Дяволът да погуби онова, което трябвало да бъде Негово достояние. Пък и знаел Господ, че Дяволът искал отрочето да притежава собственото му умение да познава всичко извършено, казано и отминало.
И Бог, Който всичко разбира и знае, заради наказанието на майката, заради свещенодействието на изповедта и искреното покаяние, за което бил наясно, че идва от дълбините на сърцето й, защото грехопадението й не се било случило нито по нейно желание, нито по нейна воля, най-сетне заради кръщението, при което се била изкъпала със светена вода, та заради всичко това нашият Господ пожелал, щото грехът й да не може с нищо да навреди на отрочето: нещо повече, дал му силата да познава и нещата от бъдещето.
Така младенецът получил дарбата да познава извършеното, казаното и отминалото — нещо, което бил наследил от Дявола, а що се отнася до онова, което предстояло да се случи, нашият Господ пожелал и него да знае, за да познава и другата страна. За да се обърне към тази, която пожелае. Да може да отдаде дължимото на нашия Господ, както и на Дявола — неговото: Дяволът бил създал неговото тяло, а Господ му бил дал духа, за да чува и провижда. И роденият от жената получил далеч повече от Господ, отколкото от Дявола, защото от господнето се нуждаел далеч повече: нямало как да не види кого било редно да следва и кого — не.