Така той се родил и когато жените го видели и поели, почувствали голям страх, защото той бил по-космат и с по-дълъг косъм, отколкото другите деца. Показали го на майката и когато го видяла, тя се прекръстила и рекла:
— Това дете ми вдъхва голям страх.
А жените й отвърнали:
— И ние с голям труд се мъчим да го държим.
— Спуснете го долу и наредете да го кръстят.
— А какво ще бъде името му? — запитали те.
— Каквото беше на моя баща — Мерлин — отвърнала жената.
Така детето било кръстено и наречено Мерлин на името на своя дядо, след което било дадено на майка му да го отглежда. Кърмила го тя до деветия месец, а той на вид бил като на годинка, че и повече. Минало време, детето станало на осемнадесет месеца и жените казали на майката:
— Искаме да излезем от тази кула и да отидем при нашите семейства. Смятаме, че достатъчно време прекарахме тук.
А тя им отвърнала:
— Да, но аз не мога да ви помогна.
— Ала и ние не можем да стоим тук цял живот! — възнегодували те.
Тогава тя се разридала и започнала да призовава за милостта Божия, замолила ги да потърпят още малко. Те отишли и се надвесили през прозореца, а майката седнала с детето на ръце и през плач занареждала:
— Мили ми синко, заради теб ще си намеря смъртта, която съвсем не съм заслужила: така и ще си отида! Защото няма човек на земята, който да знае истината от кого си бил заченат, и никой не ми вярва, каквото и да кажа. Затова и ще си умра.
Както се жалвала на своя син, казвайки, че Бог й бил отредил да се роди в труден час, както нареждала и се окайвала пред Бог за своята злочестина, детето я погледнало и казало:
— Не се бой, майко, няма да умреш от нещо, което те е сполетяло заради мен.
Като го чула да говори, тя усетила как изпада в несвяст, изплашила се, отпуснала ръце и детето започнало да плаче, защото паднало на земята. Стоящите до прозореца жени тутакси скочили и притичали, защото решили, че майка му иска да го убие. А тя им казала, че никога и не си била помисляла подобно нещо:
— Изпуснах го заради голямото чудо, което се случи: той ми проговори. Тогава нозете ми се подкосиха, ръцете ми омекнаха и аз го изтървах на земята.
А жените й рекли:
— Какво ти каза той, че толкова те изплаши?
— Каза ми, че няма да ме сполети смъртта заради него — отвърнала тя.
— Сигурно ще каже и други неща — предположили те.
Сетне го взели на ръце и започнали да го наблюдават внимателно, за да видят дали няма отново да проговори. Ала той изобщо не си давал вид, че ще проговори, и не отронил дори една дума.
Изминало немалко време и майката казала на жените:
— Заплашете ме пред моя син, за да видите дали ще каже нещо.
Сетне го взела на ръце, защото наистина искала той да проговори пред жените. Тогава те рекли:
— Колко жалко за хубавото ти тяло, което ще бъде изгорено заради това създание. По-добре изобщо да не се беше раждало!
Ядосано, детето проговорило:
— Лъжете! Майка ми ви накара да говорите такива неща.
Като го чули, жените силно се изплашили и рекли:
— Това не е дете, това е дявол, който знае какво сме сторили и казали.
И продължили в уплахата си да се чудят и нареждат. А то им се сопнало:
— Я ме оставете на мира! Вие сте ужасни грешници — дори по-големи от майка ми!
Чули те думите му с огромно удивление и рекли, че това чудо не би могло да остане скрито:
— Ще кажем за всичко това на хората долу.
Изтичали веднага до прозореца, свикали народа и му казали какво било издумало детето. Щом чули чудодейната новина, хората страшно се удивили и казали, че наистина е настанало време майката да бъде съдена. Сетне написали писмо, назначили съдии и определили срок от четиридесет дни до съдбовния ден.
Като узнала, че денят на съда над нея бил насрочен, тя почувствала в душата си голям страх и известила за това своя изповедник. Изминало немалко време, така че до деня, в който щели да я убият с камъни, останали само осем дни. Колчем я спохождала мисълта за този ден, изпадала в истински ужас. А детето се разхождало из кулата и като видяло майка си да плаче, започнало да се смее и да изобразява голяма радост. Тогава жените му рекли:
— Замисли се, детенце, за това, за което скърби майка ти, защото другата седмица ще бъде изгорена заради теб. Проклет да е часът, в който ти се роди — сигурно Бог я е възневидял, — защото заради теб ще я сполети това изпитание!