А детето отвърнало:
— Мила ми майко, те лъжат. Ти няма да бъдеш унижавана, докато аз съм жив, нито ще се намери човек, който ще посмее да те докосне, а още по-малко да те съди, освен Бог.
Когато чули това, майката и двете жени много се изплашили и рекли:
— Това дете е много мъдро и ще стане божи човек, щом умее да говори такива думи.
Така останали до определения за съда ден. С настъпването му двете жени били изведени от кулата, а майката понесла детето си на ръце. Съдиите, които вече били дошли, заговорили жените, разпитвайки ги дали е вярно, че детето можело по такъв начин да приказва. Те от своя страна им разказали всичко, което били чули от него. Като изслушали разказа им, съдиите изпаднали в голяма почуда и рекли:
— Наистина много ще да е вещо в словото това дете, ако я спаси от смъртта!
Сетне се върнали обратно. Междувременно бил дошъл и божият човек, който трябвало да й даде съвет. Единият от съдиите се обърнал към майката:
— Госпожице, имате ли още нещо да правите? Подгответе се, защото предстои да понесете това изпитание.
А тя му отвърнала:
— Сеньор, ако бъдете така добър, бих искала да говоря с моя изповедник, който е тук.
Съдиите й дали разрешение за това. Влезли те с мъдреца в една стая, а детето останало навън. Много хора се опитвали да го заговорят, ала така и не успели да постигнат нищо.
А майката била много нажалена и през плач ронела думи към своя изповедник. След като свършили да обсъждат всичко, което тя пожелала, той я попитал:
— Вярно ли е, че твоето дете можело да говори?
Тъй като го била чувала, тя отвърнала:
— Да, сеньор.
Тогава излезли от стаята и тя заварила детето си да плаче навън, взела го на ръце и се запътила право към съдиите. Като я видели, те рекли:
— Госпожо, кажи ни кой е бащата на това дете. И недей нищо да криеш от нас.
А тя им отвърнала:
— Сеньори, виждам ясно, че ме очаква смъртна присъда. Нека Бог не прояви нито милост, нито жалост към моята душа, ако някога съм познавала или виждала баща му, или пък съм се отдавала някога някому, та поради тази си постъпка да зачена дете.
В този миг един от съдиите възкликнал:
— Ние не вярваме, че това би могло да бъде истина. И ще попитаме другите жени дали би могло да се случи това, в което ни караш да повярваме. Защото никога никой не е чувал за подобно чудо.
По някое време съдиите се оттеглили настрана, за да се посъветват, и разпитали много жени дали би могло да бъде вярно онова, което госпожицата с детето им била разказала. Тогава се обърнали към стеклото се голямо множество жени и един от съдиите ги попитал:
— Госпожи, които сте надошли и сте се насъбрали тук, случвало ли се е на някоя от вас, или пък може би сте чували друга жена да говори, че е успяла да зачене, без да се е сношавала плътски с мъж?
Всички отвърнали, че без сношение с мъж никоя жена не може да забременее или да роди дете.
Когато чули отговора на жените, съдиите се върнали обратно при майката на Мерлин и й предали думите на останалите жени.
— Оттук насетне имаме всички основания да въздадем правосъдие, защото сме убедени, че няма нито причини, нито правота в това, което тя ни кара да слушаме.
Ала ето че пред тях изскочил Мерлин, силно разгневен от всичко, което чул да се говори за майка му, и извикал:
— Няма да стане така бързо да я качите на кладата! Защото ако бяха изправени пред съда всички мъже и жени, извършили прелюбодеяние с други и изневерили на собствените си съпрузи, то вече трябваше да бъдат изгорени повече от две трети от този народ и от хората, чиито тайни простъпки познавам не по-зле от тях самите. Ако реша да си отворя устата, ще ги накарам всички до едного да си признаят и потвърдят пред цялото това множество какво са правили. Немалко са жените, извършили далеч по-лоши неща от моята майка. Защото тя няма никаква вина за това, което й стоварват върху главата. А дори и да има някаква вина, тя я е поела върху себе си пред онзи мъдрец. Ако не ми вярвате, попитайте него.
Съдиите веднага повикали божия човек и го попитали дали казаното от Мерлин е вярно. Той им предал дума по дума всичко, което майката на Мерлин му била разказала:
— И аз я успокоих, че ако нещата стоят така, както ми ги бе изложила, тя не би трябвало да се бои нито от Бог, нито от хората, които ще й въздадат правосъдие.