— Всички тези лица, които ти изброи — казал на свой ред Мерлин, — са в състояние да ми навредят в името на Иисус Христос, ако те накарам да сториш нещо, което да е противно на Неговата воля.
— Тогава можеш да ми кажеш всичко, каквото пожелаеш.
— Вземи мастило и пергамент — разпоредил се Мерлин — и аз ще ти кажа много неща, които ти ще запишеш и които никой човек освен мен не би могъл да ти каже.
Така Блез се снабдил с всичко, което му било необходимо. И когато вече бил готов, Мерлин започнал да разказва за обичта между Иисус и Йосиф (точно така, както било), и за Ален и неговите спътници (точно така, както били потеглили на път), и за бащата на Ален, и за Петър, който бил заминал, и за Йосиф, който поверил на Брон своя съсъд и си отишъл от този свят, и как след като тези неща се случили, дяволите се събрали на съвет, заключавайки, че са изгубили властта, която дотогава притежавали над хората, как възроптали, че пророците са им нанесли огромни щети, и как се споразумели да създадат един човек.
— И те ме създадоха, но ти узна както от моята майка, така и от другаде измамата, която бяха заложили у мен. Сетне поради покаянието на майка ми те изгубиха не само мен, но и много други свои придобивки.
Така Мерлин замислил това свое произведение и накарал Блез да го запише. [Много се дивял Блез на чудесата, които Мерлин неведнъж и дваж му разказал и колчем тези чудеса му изглеждали добри и благочестиви, ги слушал на драго сърце. И както залягал усърдно над тази работа, един ден Мерлин му казал:
— Да знаеш, че заради тази работа, над която се трудиш, ще претърпиш големи мъки, а аз — още по-големи и от теб.
Удивен, Блез го запитал защо, а той му отвърнал:
— Аз ще бъда отведен]51 на Запад, а онези, които ще дойдат да ме отведат, са обещали на своя господар, че ще му занесат моята кръв. Ала когато ме видят и си поговорим, не ще имат вече желанието да го сторят. Аз ще замина заедно с тях и ти ще заминеш в онези краища, където обитават хората, притежаващи Граала. Там твоят труд, твоята книга непрестанно ще бъде четена. Но няма да има нужната тежест, защото ти не си и не би могъл да бъдеш един от апостолите. А апостолите никога не са записвали нищо за нашия Господ, което да не са видели или чули сами, докато ти не пишеш нищо, което да си чул или видял лично, а само това, което съм ти предал аз. А тъй като съм неизвестен и ще продължавам да бъда такъв в сравнение с тях, докато не пожелая да обясня за какво става дума, всички книги ще бъдат пазени в тайна и рядко ще се случва някой да бъде признателен, задето са били написани. Ала ти ще спечелиш, когато аз замина с хората, които ще дойдат да ме отведат; тогава книгата на Йосиф ще се съчетае с твоята. А приключат ли веднъж мъките ти, заемеш ли сред тях подобаващото ти място, той ще присъедини твоята книга към неговата и така и моите усилия, и твоите ще бъдат оправдани. Те ще проявят състрадателност, стига да пожелаят, и ще отправят молитви към нашия Господ за нас. Когато книгите бъдат съчетани, ще се получи една прекрасна книга и двете ще се превърнат в единно произведение, ала в него не ще присъства онова, което не бих искал да разкажа, защото нямам нито право, нито причини, и това ще бъдат разменените насаме думи между Иисус и Йосиф.
[Впрочем и разказвачът на тази история сеньор Робер дьо Борон, твърдейки, че тя е сдвоена, говори същото, което и Мерлин, макар последният като че ли не е имало как да знае разказа за Граала. По онези времена, за които ви разказах и за които продължавам да ви разказвам, християнството току-що се било появило в Англия и все още нямало християнски владетели. За кралете, които управлявали там, няма защо да разказвам, освен когато е необходимо в хода на повествованието.
И тъй, имало в Англия крал на име Констанс. Този Констанс царувал дълго време и имал трима сина: единият се казвал Моан, името на другия било]52 Пандрагон, а на третия — Утер. Те имали един сенешал53, който се наричал Вертижие. Този Вертижие бил един от най-умните и хитри хора на своето време, а също и отличен конник. Констанс вече бил тръгнал от живота към смъртта. Когато умрял, бароните от страната се събрали да решат кого да издигнат за крал. Повечето от тях се съгласили да изберат сина на своя владетел, чието име било Моан. След като Моан се възцарил, избухнала война. Вертижие бил сенешал, а саксонците влезли във война с крал Моан. Мнозина от онези, които се придържали към римския закон, надошли да се бият срещу християните. Вертижие, който бил сенешал на тамошните земи, правел в тях каквото си искал. А юношата, избран за крал, не бил нито достатъчно храбър, нито достатъчно умен, както го изисквало положението му. Вертижие, точно обратното, имал голям военен опит, спечелил бил сърцата на хората и знаел, че го смятат за храбър и умен управник. Това подхранило гордостта му, а след като от видяното заключил, че никой не би могъл да постигне това, което той постигал, си казал, че няма повече да се намесва във войната на страната на краля, и се оттеглил.
51
Пасажът, очертан с квадратни скоби, е бил изрязан от манускрипта заедно с придружаващата го миниатюра. Допълнен е с помощта на друг манускрипт, B.N, фр. 747. — Б.изд.
52
Квадратните скоби съдържат възстановения текст от обратната страна на страницата с изрязаното парче — вж. предишната бележка.
53
Сенешал — офицер на служба при крал, принц или феодален владетел в страните от Западна Европа през Средновековието. В зависимост от областта или страната службите, с които сенешалите били натоварени, били различни. — Б.пр.