Ето че саксонците се събрали и надошли с големи пълчища. Тогава кралят отишъл при Вертижие и му казал:
— Скъпи приятелю, помогни ми да защитим нашите земи. И аз, и всички мои поданици зависим от твоята воля.
А Вертижие отвърнал:
— Господарю, да ти помогнат другите, защото аз съм решил повече да не се намесвам. Причината за това е, че из твоите владения има хора, които ме мразят заради службата ми към теб, така че поискай от тях да влязат в тази битка, в която аз няма при никакви обстоятелства да участвам.
Когато крал Моан и хората от свитата му разбрали, че няма да спечелят на своя страна Вертижие, се опълчили срещу саксонците и влезли в сражение с тях. Саксонците ги победили и си отишли. Тогава хората на Моан казали, че са били сполетени от тежка загуба и че това нямало да се случи, ако Вертижие бил взел участие в битката.
Изминало известно време. Младежът не знаел как да спечели сърцата на поданиците си — нещо, от което много се нуждаел, — и постепенно хората се изпълнили с омраза към него. Изтекло още доста време. На крал Моан гледали с все по-лошо око. И казвали, че няма да търпят повече неговата непригодност. Отишли тогава първенците при Вертижие и му казали:
— Сеньор, останали сме без крал. Защото сегашният крал не става за нищо. Умоляваме те, за Бога, да станеш наш крал, да бъдеш наш господар.
Вертижие отговорил:
— Докато моят господар е жив, нито мога да стана крал, нито е редно. Но ако кралят умре, а вие заедно с останалите хора пожелаете аз да ви бъда крал, ще стана на драго сърце. Ала докато е жив, да го изместя нито е по силите, нито по съвестта ми.
Като чули думите на Вертижие, те започнали да ги тълкуват ту така, ту иначе, тръгнали да си ходят и се сбогували с него.
Щом се прибрали в своята страна, тутакси повикали приятелите си, а след пристигането им се впуснали в общ разговор. Посетилите Вертижие разказали на останалите как била протекла срещата им с него. Като изслушали разказа им, те рекли:
— Най-добре да убием крал Моан. Сетне да направим така, че крал да ни стане Вертижие. Той отлично ще знае, че е седнал на трона благодарение на нас, и ще прави всичко, каквото пожелаем. Така чрез него владетели ще станем ние.
Сетне обсъдили помежду си кой ще го убие. Избрали една дузина хора и те се запътили към мястото, където крал Моан се намирал, докато другите останали в града с цел да им се притекат на помощ, ако по някаква причина изпаднели в опасност. Дванадесетимата отишли при крал Моан, нападнали го с голи мечове и кинжали и го убили: това станало много бързо, защото той все още бил невръстен юноша. След смъртта му така и не се намерил някой, който да разкаже нещо повече за това събитие.
Убийците отишли при Вертижие и му заявили:
— Вертижие, сега можеш да станеш крал, защото ние убихме крал Моан.
Като чул, че са убили господаря му, той се престорил на много ядосан и им казал:
— Сеньори, извършили сте голямо злодейство, че сте убили своя владетел. Съветвам ви да избягате при феодалите в техните владения, защото ако успеят да ви заловят, ще ви убият, пък и на мен много ми тежи, че сте дошли тук.
Така те си отишли и така намерил смъртта си крал Моан. Сетне поданиците от кралството се събрали и заявили, че ще изберат Вертижие за крал, защото, както ви казах, той бил спечелил сърцата на повечето хора в страната. Всички били единодушни, че Вертижие трябва да бъде техният крал: в крайна сметка така и станало.
На този събор присъствали двама благородници, които се грижели за другите деца: Пандрагон и Утер. Те били синове на Констанс и братя на убития крал Моан. Когато чули, че Вертижие ще бъде избран за крал, те веднага си дали сметка, че той е уредил убийството на Моан. Тогава двамата разменили помежду си следните мисли: