Така Вертижие узнал, че не е обичан от своите поданици, а също и че синовете на Констанс са изведени извън неговите владения, но ще се завърнат веднага щом могат. Пък и бил наясно, че ако се завърнат в страната, това ще бъде за голяма негова беда. Ето защо решил да построи кула, толкова голяма и мощна, че да не е необходимо да бъде пазена от никакви стражи.
С тази цел повикал всички най-добри зидари, които живеели по неговите земи, и им поръчал да започнат строителството. След като работили три дни, тя се срутила. Възобновявали изграждането й цели четири пъти, и четири пъти тя се сгромолясвала. Като разбрал, че кулата му не може да се държи, Вертижие силно се разгневил и заявил, че няма да сети радост в живота си, додето не узнае защо кулата му винаги рухва. Затова свикал най-големите мъдреци от своите владения, разказал им как кулата непрекъснато се срутвала и как нищо, каквото и да правели, не можело да се задържи.
Като изслушали всичко това, мъдреците изпаднали в голямо удивление, огледали намясто рухналата постройка и рекли:
— Сеньор, никой не може да знае причините за това, освен ако не е учен духовник. На духовниците са известни много неща, за които ние нищо не знаем, а и никой освен тях не би могъл да ги знае. Така че най-добре да говориш с тях.
— Бога ми, сеньори — отвърнал им Вертижие, — струва ми се, че във вашите думи има истина.
Сетне наредил да повикат всички най-видни учени клирици в държавата. Като се събрали, Вертижие им показал чудото. Тогава един от тях казал на друг:
— Странна е тази работа, за която Вертижие ни разказа.
А владетелят попитал кой е най-образованият духовник:
— И можете ли да ми кажете защо моята кула все пропада и нищо, което наредя да се направи с нея, не остава задълго? Смятам да ви задържа и искам да положите необходимите усилия, за да разберете причините, поради които моята кула все да се срутва. Защото ми казаха, че никой освен вас или други клирици не би могъл да узнае това.
Като изслушали думите на краля, духовниците му казали:
— Господарю, не знаем нищо за тази работа, но има едни други учени, които може би ще узнаят, защото владеят една наука, наречена астрономия. Има и хора, които по стечение на обстоятелствата разбират от тези неща. Редно е да питате и се допитвате до онези, които знаят най-много.
А кралят отвърнал:
— Вие самите познавате по-добре от мен кои са учените хора. Осведомете се един другиго и поговорете всички заедно кои са хората, които владеят тази наука. И нека знаещите не се дърпат назад, а да излязат напред и смело да кажат кои са тези хора. Ако пък ми кажат защо кулата ми пада, да знаят, че не биха могли да поискат от мен нещо, което да не изпълня.
Тогава учените се оттеглили настрана и започнали да се питат един другиго има ли някой, който да е вещ в тази наука. Намерили се някои, които казали:
— Ние познаваме доста такива хора.
При което кралят наредил:
— Потърсете тези ваши познати и ги доведете при мен.
— На драго сърце — отвърнали му те.
Тогава двамата учени се заели да търсят и продължили така, додето не станали седмина, като измежду тях нямало нито един, който да не мислел, че превъзхожда другите. Върнали се те при краля, който ги попитал:
— Сеньори, знаете ли, че имам кула, която винаги се срутва?
Те му отговорили, че да, знаели, доколкото това било в човешките възможности. Тогава кралят им обявил, че ако му кажели причините за това, щял да им даде каквото си пожелаят.
Така кралят разпуснал своя съвет от църковни учени и седмината се затрудили усилено, за да разберат защо кулата пада и как би могло да се направи така, че да стои непокътната. Всички те били много мъдри и вещи в тази наука и всеки полагал големи старания сам да разбере каква е причината. Ала колкото повече залягали над работата, толкова по-малко напредвали. Така и не успели да открият каквото и да било освен едно нещо, което според всеобщото мнение нямало нищо общо с кулата, ала ги плашело до смърт.
Тъй като нямал търпение, кралят ги привикал при себе си и още с идването им казал: