— Сеньори учени, какво ще ми кажете за моята кула и защо тя всеки път се срутва?
— Господарю — отвърнали му те, — това, за което ни питаш, е много трудно нещо. Дай ни, молим те, отсрочка от единадесет дни.
— Съгласен съм да получите отсрочката — отвърнал кралят. — Ала гледайте, ако ви е мил животът, да сте в състояние да ми дадете нужното обяснение.
Всички го уверили, че непременно ще сторят това. Сетне всички заедно се събрали на съвет и започнали да се питат един другиго:
— Какво ще кажете по въпроса, дето ни постави кралят?
— Нищо не знаем — бил отговорът.
Така продължили да се питат помежду си, ала никой не пожелал да каже на другите какво знаел. Додето не се намесил един от тях, който бил по-мъдър от всички:
— Хайде — обърнал се той към своите събратя — да ми съобщите един подир друг на четири очи какво мислите. И аз няма да изложа ничие отделно мнение, а единствено общото решение на целия съвет.
Тогава разговаряли последователно и той ги питал какво им е мнението за тази кула. И всеки му казвал едно и също: че нямал представа как кулата можела да устои, но че бил видял голямо чудо, различно от нея. Имало било едно седемгодишно дете, родено без баща и заченато в жена, ала не от земен мъж. В отговорите и на седмината учени нямало никаква разлика. Като ги изслушал, той им казал:
— Елате всички заедно при мен.
И те го послушали.
Когато се събрали, мъдрият мъж им казал:
— Сеньори, всички вие, един по един, ми казахте едно и също нещо, а същевременно скрихте нещо друго.
— Кажи ни какво ти казахме и какво скрихме от теб — призовали го те.
— Всички вие ми казахте, че нямате никаква представа как тази кула би могла да устои, но че сте видели едно дете, родено без баща и заченато не от земен мъж. Никой от вас не ми каза нищо повече, ала аз, в желанието си да ми се доверите, ще ви известя за какво става дума, защото не ще се намери дори един измежду вас, който да не е наясно, че ще трябва да умре от това дете. Пък и аз самият имах същото видение като вас: ето това са думите, които вие скрихте от мен, сиреч не казахте, че сте видели собствената си смърт. Именно тези неща трябва да обсъдим заедно, след като знаем толкова много за смъртта, която ни очаква.
Сетне най-мъдрият от всички тях продължил:
— Ако пожелаете да ми повярвате, ще ви предпазя от тази смърт. При това всички знаете дали ви говоря истината.
— Да, истина е това, което каза, че сме видели — съгласили се те. — Затова те молим, в името на Господ, да ни дадеш съвет как да спасим живота си.
— Безумен би бил онзи, който не би могъл да даде съвет — отвърнал той. — Знаете ли какво ще направим? Ще се обединим около друго заключение и ще кажем, че кулата на Вертижие няма да се задържи, ако в основите й не бъде вложена кръв от дете, родено без баща. Който съумее да се сдобие с такава кръв, той ще укрепи кулата, за да бъде тя и красива, и яка. Ала трябва всеки да го каже поотделно, така че кралят да не се усети, че сме се наговорили. По този начин ще успеем да се разправим с онова същество, за което сме получили видения. Същевременно трябва да внушим на краля необходимостта в никакъв случай да не го вижда, нито да говори с него, а да нареди на своите хора, които ще тръгнат да го търсят, да го убият веднага щом го намерят, и да му донесат неговата кръв.
Така учените измислили какво трябва да кажат, върнали се при краля и заявили:
— Кралю, не бихме искали да ти съобщаваме всички заедно нашето заключение. Всеки от нас ще ти каже насаме какво мисли, а ти ще прецениш чие мнение е по-правилно.
Те се прикрили зад тази уловка, за да не узнае кралят истинските им намерения. Така всеки изразил своето виждане пред него и пред един придворен от свитата му. Като чули за това чудо, двамата страшно се удивили и казали, че това би могло да бъде истина, стига да е вярно, че може да има дете, родено без баща. Много се възхитил кралят от своите учени, смятайки ги за изключително мъдри. Сетне се обърнал към тях и им казал:
— Сеньори учени, всеки от вас поотделно ми каза своето мнение, затаено само у него.
— Молим те, кажи ни какво е то — призовали го учените.
Кралят им разказал какво е споделил всеки от тях и тогава те му рекли:
— Това, което казваш, е вярно.
Тогава кралят ги попитал:
— Сеньори учени, вярно ли е, че човек може да се роди без баща?
— Да — отвърнали му те. — И този човек тъкмо е започнал седмата си година.