— В такъв случай — решил кралят — ще заповядам най-строго да ви охраняват и ще изпратя хора да добият кръвта на детето.
— Господарю — отвърнали му те в хор, — нямаме нищо против да бъдем строго пазени. Ала и ти да се пазиш и да не допускаш нито да ти проговори, нито да го виждаш: нареди да бъде убито и кръвта му да ти бъде донесена именно по този начин, както ти казахме. Само тогава кулата ще остане здрава и непокътната.
Кралят заповядал да ги затворят в едно помещение и да им доставят всичко необходимо, след което свикал вестителите си и ги разпратил двама по двама. А имал той общо дванадесет вестители. Преди това обаче ги накарал да се закълнат върху светините, че които от тях открият детето, тутакси ще го убият и ще му донесат неговата кръв, а също така че няма да се връщат, преди да са го намерили.
Така кралят разпратил хората си да търсят това дете, и те заминали двама по двама. Бродели те и търсели Мерлин из множество страни и земи, додето най-сетне двама от тях не открили двама негови приятели. Срещайки ги, те предложили да вървят известно време заедно. Случило се така, че преминали през едно поле близо до портите на някакъв град. На това поле имало дружинка деца, които играели на карачка55. Мерлин знаел всичко и докато играел, съзрял вестителите на крал Вертижие, които го търсели. Приближил се тогава до детето на един от най-богатите граждани и го ударил с пръчката по крака, защото бил сигурен, че то ще го обсипе с обиди. Детето започнало да плаче и да хули Мерлин, натяквайки му, че е роден без баща. Пратениците отишли при плачещото момче и го попитали:
— Кой те удари?
А то отвърнало:
— Ей онзи, синът на една жена, която така и не разбрала кой я е заплодил — копелето, дето никога не е имало баща!
При произнасянето на тези думи Мерлин отишъл при двамата пратеници и им казал:
— Сеньори, аз съм този, когото търсите. Заклели сте се, че ще ме убиете и ще отнесете кръвта ми на Вертижие.
Като го чули да говори така, двамата страшно се смаяли и го попитали:
— Кой ти каза това?
А Мерлин отвърнал:
— Знам това от мига, в който положихте клетвата.
— Ще дойдеш ли с нас, ако ти предложим да те отведем? — попитали го отново те.
— Сеньори, имам подозрения, че искате да ме убиете.
Той много добре знаел, че те нямали желание да го правят, ала им казал това, за да ги изпита. Сетне добавил:
— Ако ми дадете думата си, че няма защо да се боя от вас, ще ви придружа и ще ви кажа защо кулата не може да се държи, както и защо искахте да ме убиете.
Като чули това, двамата много се удивили и си казали един другиму:
— Това дете говори невероятни неща и ще бъде истински грях, ако го убием.
След което всеки от пратениците обявил:
— Бих предпочел сто пъти да наруша клетвата си, отколкото да го убия.
Тогава Мерлин им казал:
— Сеньори, бъдете така добри да се настаните у дома, където живеем с майка ми, защото не бих могъл да тръгна с вас, без да съм се сбогувал с нея, както и с човека, която живее с нас.
— На драго сърце ще дойдем, където и да ни отведеш — отвърнали му пратениците.
Тогава Мерлин ги отвел при майка си в един манастир с монахини, където я бил настанил. Като стигнали там, той наредил на хората в дома да окажат любезен прием на пратениците на крал Вертижие. Слезли вестителите от конете си и Мерлин ги отвел при Блез. И рекъл Мерлин на Блез:
— Сеньор, виждаш пред себе си хората, за които ти бях казал, че ще дойдат, за да ме убият.
Сетне се обърнал към пратениците:
— Сеньори, моля ви да потвърдите пред този човек истината за това, което ще чуете. Бих искал освен това да знаете, че ако започнете да лъжете, веднага ще го разбера.
— Няма да ви излъжем — отвърнали те. — Но гледай и ти да не ни излъжеш.
Тогава Мерлин казал на Блез:
— Слушай внимателно какво ще ти кажем. Сетне се обърнал към пратениците:
— Сеньори, вие принадлежите на един крал, чието име е Вертижие. Той пожелал да построи една кула и след като зидарите я издигали в продължение на три или четири дни, тя се срутвала до основи. Кралят бил страшно разгневен от това, че кулата му не можела да стои здрава. Допитал се тогава владетелят до учени, ала сред тях нямало нито един, който да знае защо кулата не се крепи, нито как да се избегне това. Те хвърлили своя жребий, така и не получили никакво видение за кулата, нито знаели какво да кажат по въпроса. Научили обаче, че аз съм се родил, и си дали сметка, че бих могъл силно да им навредя, поради което се наговорили да ме убият, за да кажат на краля, че кулата ще устои, ако в нея бъде вложена моята кръв. Като чул това, Вертижие много се удивил и помислил, че всичко, което са му наговорили учените, е вярно. Те от своя страна убедили краля да забрани на пратениците си да ме отвеждат при него, а щом ме открият, тутакси да ме убият и да му отнесат моята кръв, за да я размесят с хоросана, вложен в основите на кулата. Твърдели, че по този начин тя ще стои здрава и непокътната. Тогава Вертижие, следвайки техните напътствия, повикал дванадесет вестители и ги накарал до едного да се закълнат върху светините, че намерят ли ме, ще ме убият. Сетне ги разпратил двама по двама. Срещнали се четирима от тях, които преминавали през едно поле, в което деца играели на карачка. Тогава аз, понеже бях наясно за какво са дошли, ударих едно от децата по крака с моята пръчка, знаейки, че ще ме наругае с най-долните думи, които е научил, и не ще пропусне да ме охули, че съм роден без баща. А сторих всичко това, защото исках тези сеньори да ме намерят. Та ето така, както вече чухте, любезни учителю Блез, те ме откриха. Попитайте ги дали казвам истината.