Блез попитал пратениците дали чудесиите, които това дете говори, са истини. А те му отвърнали:
— Всичко, което ти каза, е вярно.
Удивеният Блез се прекръстил и рекъл:
— Ако това дете има дълъг живот, ще стане много мъдър човек и ще бъде голяма загуба, ако го убиете.
А пратениците му отвърнали:
— Сеньор, бихме предпочели да престъпим клетвата си за всички останали дни от нашия живот и нека кралят да ни лиши от цялото ни наследство! Ала то самото знае много добре дали имаме подобно намерение.
— Истината говорите — успокоил ги Блез — и аз ще го попитам дали я знае, както и други някои неща насаме.
Сетне повикал Мерлин, защото той междувременно бил излязъл от стаята, тъй като знаел, че имат да си говорят насаме. Когато дошъл, Блез се обърнал към него:
— Мерлине, всичко, което ти разказа, бе потвърдено от пратениците. Но те ми казаха и други неща, а също и да те попитам дали имат намерение да те убият.
— Знам отлично, че нямат такова намерение — отвърнал Мерлин.
— Истина казваш — възкликнали пратениците, а сетне го попитали: — Ще дойдеш ли с нас?
— Да, непременно, стига да ми дадете дума, че ще ме отведете при крал Вертижие и че не ще допуснете да ми се случи нищо лошо, преди да говоря с него. Защото знам, че след като поговоря с него, не ще има от какво да се боя.
Пратениците дали дума на Мерлин за всичко, както им поискал. Тогава Блез се обърнал към него с думите:
— Мерлине, виждам, че искаш да ме напуснеш. Кажи ми обаче: какво да направя с онова произведение, което ме накара да започна?
— Ще ти кажа истинския смисъл на това, за което ме питаш. Защото виждаш, че нашият Господ ми е дал толкова много разум и памет, щото онзи, който мислеше, че ме притежава, ме загуби. А Господ ме избра да му служа така, както никой освен мен не би могъл да му служи, и никой не познава нещата така, както аз ги познавам. Виждаш също, че съм длъжен да отида в тези земи, откъдето са дошли да ме потърсят. И когато отида там, ще върша и ще говоря такива неща, че ще спечеля най-силната вяра, каквато някога хората са изпитвали на земята, като не броим тази в Бог.
И ти ще дойдеш, за да довършиш онова, което си започнал. Но няма да тръгнеш с мен, а ще пътуваш и ще търсиш страна на име Нортумберландия. Тази земя е покрита с безкрайни гори и е непозната дори на тамошните хора, защото има части, в които още човешки крак не е стъпвал. Там ще се настаниш и аз често ще те посещавам и ще ти разказвам всичко, от което ще имаш нужда за съчинението, което пишеш. И, разбира се, ще трябва да положиш всички усилия да го осъществиш, защото [ще получиш прекрасна награда. И знаеш ли каква? Ето каква ще е отплатата към теб: през целия ти живот — сбъдване на съкровените ти желания, а след смъртта — вечна радост. Освен това съчинението ти ще пребъде навеки и докато има хора на земята, ще бъде разказвано и слушано с радост.
И знаеш ли откъде ще дойде това благодеяние! Ще дойде от милостта, с която нашият Господ обсипа Йосиф — същия Йосиф, комуто Той бе]56 даден на кръста. След като поработиш здраво за него, за предците и потомците му, ти ще си свършил прекрасна работа, за която ще бъдеш приет сред тях и в тяхното общество. Аз ще те осведомя къде се намират, и ти ще узнаеш за славните заслуги на Йосиф към тялото на Иисус, което му било дадено след Неговата смърт. А за да бъдеш напълно убеден, бих искал да знаеш, че Бог ми е дал такъв разум и такава памет, че в царството, в което ще отида, всички свестни хора с радост ще ми се подчиняват. Но бих желал също така да си наясно, че твоята книга ще бъде обичана още повече и множество хора ще залягат над нея. Ала ще си дават целия този труд, докато не дойде четвъртият крал. Името на този крал ще е Артур. След като отидеш там, където ще ти кажа, аз ще идвам много често при теб и ще ти разказвам всички онези неща, които ще искам да записваш в своята книга.
56
Отново в квадратните скоби е поместен пасаж, изрязан от манускрипта заедно с придружаващата го миниатюра. Допълнен отново с помощта на манускрипт B.N., фр. 747. — Б.изд.