Когато я приключиш, ще я предадеш на обществото на добрите хора, притежаващи славните заслуги, за които ти споменах. Да знаеш, че никога разказ за живота на друг крал не ще бъде слушан с такова внимание, както разказът за живота на крал Артур и за владетелите по негово време. Щом свършиш всичко това и разкажеш за техния живот, ще си заслужил блаженството, каквото изпитват всички в присъствието на Граала. И твоята книга чрез това, което си записал и което ще запишеш в нея, [когато тръгнат от този свят и си отидат по волята на Иисус — за което не бива да ти разказвам, — а също и ти си отидеш от този свят и преминеш в отвъдното, ще бъде наричана, додето свят светува, Книга за Граала, и ще бъде]57 слушана с голямо внимание, защото в нея не ще има нещо — сторено или казано, — което да не бъде от полза за всички.
Така говорел Мерлин на своя учител Блез и го напътствал какво трябва да прави. А го наричал „учител“, защото бил учител на майка му. Когато го чул да говори тези неща, Блез много се зарадвал и му рекъл:
— Не ще ми наредиш да извърша нещо, което не съм готов да сторя.
Така Мерлин се върнал при дошлите за него пратеници и им казал:
— Сеньори, елате с мен, защото искам да чуете как ще се сбогувам с моята майка.
След това Мерлин ги отвел до мястото, където се намирала майка му, и й казал:
— Скъпа майко, от чужди и далечни земи са дошли за мен. Искам с твоята благословия да отида там, защото трябва да отдам дължимото на Иисус заради мощта, която ми е дал, а няма да мога да го сторя, ако не се озова в онези земи, където тези сеньори искат да ме отведат. И Блез, твоят учител, ще замине: така че ще се наложи да тъжиш и за двама ни.
А майката на Мерлин му отвърнала:
— Мили сине, Бог да бъде с вас, защото аз не съм толкова мъдра, че да ми е позволено да ви задържам. Но моята голяма молба е, ако може, Блез да остане.
— Скъпа ми майко, това не може да стане.
Така Мерлин се сбогувал с майка си и заминал с пратениците. Блез от своя страна също заминал за Нортумберландия, където Мерлин му наредил да отиде.
Мерлин и пратениците яздели по обратния път, додето не минали през някакъв град точно в пазарния ден. Като излезли извън града, се натъкнали на един селянин, който си бил купил чифт много хубави обувки и носел парче кожа, с която да си подновява подметките, когато се изтъркат, защото искал да отиде на поклонение.
Когато Мерлин се приближил до селянина, започнал да се смее. Пратениците, които го водели, го попитали защо се смее. А Мерлин им отвърнал:
— Заради този селянин. Попитайте го какво смята да прави с тази кожа, която носи, и той ще ви каже, че иска да си поднови обувките, когато се скъсат. Аз пък ви казвам, че той ще умре преди още да се е върнал у дома.
Като го чули, пратениците изпаднали в почуда и казали:
— Ей сега ще узнаем дали това, което казваш, е вярно.
Сетне се приближили до селянина и го попитали:
— Какво искаш да правиш с тези обувки и с кожата, която носиш?
Той им отвърнал, че има намерение да отиде на поклонение и иска да си поправи обувките, когато се скъсат. Като чули, че селянинът им казва съвсем същото, каквото и Мерлин, те много се удивили и се зачудили:
— Този мъж изглежда в прекрасно здраве. Ала ние ще узнаем как стоят нещата. Нека останалите продължат пътя си и да ни чакат там, където се настанят за нощуване, защото си струва на всяка цена да проучим това чудо.
Така двамата пратеници тръгнали подир селянина. Следвали го не повече от половин левга, когато видели, че селянинът лежи проснат по средата на пътя с обувки в ръка. Като се убедили във видяното, те се върнали обратно, за да се присъединят към своите спътници и да им разкажат за селянина, дето си бил купил обувки, и за сполетялото го чудо, което били видели със собствените си очи.
57
Квадратните скоби съдържат възстановения текст от обратната страна на страницата с изрязаното парче — вж. предишната бележка.