Спътниците ги изслушали и си рекли:
— Тези учени трябва съвсем да са се побъркали, щом са ни възложили да убием един толкова необикновен пророк!
След което казали, че по-скоро щели да приемат осакатяването на собствените си тела, отколкото да допуснат той с тяхна помощ да бъде изложен на опасност. Тези думи те разменили на четири очи, защото не искали Мерлин да ги чува. Мерлин обаче отишъл при тях и изразил голямата си благодарност за това, което били казали. Те го попитали:
— Но какво сме казвали, защо ни благодариш?
Тогава Мерлин им преразказал дума по дума целия разговор. Като го чули, пратениците останали силно изненадани и рекли:
— Безсилни сме да кажем или сторим каквото и да било, което това дете да не разбере отначало докрай.
Така продължили пътя си на дневни преходи, додето не се озовали във владенията на Вертижие. Един ден яздели през някакъв град. По същото време носели към гробищата мъртво дете, а зад него вървяло голямо шествие от мъже и жени. Мерлин видял шествието и свещеника, който пеел заупокойно песнопение и с бърза крачка вървял да погребе тялото, и започнал да се смее, дори се спрял. Пратениците го попитали защо така се залива от смях, а той им отвърнал:
— Заради едно голямо чудо, което видях.
Пратениците го помолили да им каже какво е. Мерлин се съгласил.
— Виждате ли този свещеник, който пее заупокойни песнопения пред другите? Именно той би трябвало да изпитва болка и мъка, а не онзи там мъж: той няма никаква причина да прави това. Затова пък онзи, чийто син е мъртвият, пее. Затова ми се струва, че сме свидетели на голямо чудо.
Пратениците тутакси попитали Мерлин:
— Как бихме могли да се убедим в това?
— Идете при жената — осведомил ги Мерлин — и я попитайте защо съпругът й е толкова скръбен. Тя ще ви каже, че е заради неговия син, който е мъртъв. Тогава вие ще й кажете: „Госпожо, знаеш много добре, че той не е негов син, а на свещеника, който води опелото, и той е съвсем наясно с това, защото ти е казвал, че бил пресметнал деня, в който детето било заченато.“
Като чули казаното от Мерлин, пратениците отишли при жената и й повторили всичко, което Мерлин им бил съобщил. При тези думи жената страшно се изплашила и им казала:
— Уважаеми сеньори, в името на Бога, знам, че не бих могла да скрия това, защото ми изглеждате много разумни хора: затова ще ви кажа цялата истина. Нещата стоят точно така, както ги казахте, но, за Бога, не го казвайте на моя съпруг, защото ако разбере, ще ме убие.
Като чули тази удивителна история, те се върнали обратно при своите спътници. Сетне четиримата пратеници споделили помежду си, че никога не са виждали толкова необикновен пророк.
После пратениците отново поели на път, додето не стигнали на само един ден път до кулата и мястото, където Вертижие пребивавал. Тогава те казали:
— Мерлине, редно е да ни посъветваш как да постъпим с Вертижие, нашия господар, тъй като всички искаме да отидем при него, за да му кажем, че сме те намерили. Поясни ни какво да му кажем за теб. Че току-виж се нахвърлил върху нас, задето не сме те убили.
Когато Мерлин чул пратениците да говорят по този начин, той нямал никакви съмнения, че му искат само доброто, и им казал:
— Сеньори, постъпете така, както ще ви препоръчам, и няма да бъдете охулени.
А те му отвърнали:
— Заповядай ни всичко, както намерите за добре.
— Идете при Вертижие и го уведомете, че сте ме намерили, предайте му истината за това, което сте ме чули да говоря. Кажете му, че ще му обясня защо кулата не може да се крепи, ала само при условие, че ще постъпи с учените, които искаха да ме убият, по същия начин, както щяха да постъпят с мен. Разкажете му най-подробно как и защо учените бяха решили да ме погубят.
Пратениците приели съвета му и се упътили към Вертижие. Като ги видял, той много се зарадвал. Те му разказали как били открили Мерлин, как се били събрали четиримата, как учените не знаели нищо за кулата и как Мерлин говорел и вършел чудеса. Тогава Вертижие ги попитал:
— За това дете ли ми говорите, което било родено без баща?
— Да — отвърнали му те и му разказали къде го оставили и как техните спътници го охранявали.
Като чул това, Вертижие ги попитал:
— Сеньори, дайте ми дума с цената на вашия живот, че Мерлин ще ми каже защо кулата пада, и аз ще го пощадя.
— Имаш нашата дума — отвърнали пратениците.