— Вървете бързо да го доведете, защото много бих искал да говоря с него — наредил им кралят.
Потеглили веднага пратениците към Мерлин, та дори кралят яхнал коня си и тръгнал след тях. Като ги видял да идват, Мерлин се засмял и им казал:
— Сеньори пратеници, вие се застъпихте за мен с цената живота си.
— Вярно казваш, предпочитаме сами да се изложим на смъртна опасност, отколкото да убием теб. А трябваше да сторим едно от двете — отвърнали му те.
— Аз ще ви избавя от тази ваша клетва — обещал им Мерлин.
Така Мерлин и пратениците яхнали конете и не след дълго срещнали краля. Като го видял, Мерлин го поздравил и му казал:
— Вертижие, ела да си поговорим на четири очи! Дръпнал го след това настрана и повикал пратениците, които го били довели. Сетне му казал:
— Сеньор, пратил си да ме търсят заради твоята кула, която не можела да се крепи, без да пада, и си наредил да ме убият и да ти донесат моята кръв. Това станало по съвет на учените духовници, но аз твърдо ти заявявам, че дори и в основите й да беше положена моята кръв, тя пак нямаше да остане непокътната. Ако обаче бяха казали, че ще оцелее заради моя ум58, то тогава биха били прави.
— Тогава ще те заведа при тях — отвърнал му Вертижие.
Отвел кралят Мерлин при учените. Като се изправил пред тях, Мерлин им казал:
— Сеньори учени, вие смятате вашия крал за малоумен, щом му разправяте, че имало едно дете, родено без баща, чиято кръв щяла да удържи кулата непокътната. Вие изобщо не знаете как би могла да устои, без да падне, ала сте видели при вашите гадания, че ви е писано да умрете заради това дете. Ето защо се наговорихте и посъветвахте крал Вертижие да ме убие.
Като чули това, което смятали, че никой не би могъл да знае, учените много се изплашили и тутакси разбрали, че им предстои да умрат. А Мерлин казал на краля:
— Господарю, сега вече можеш да се убедиш, че тези учени са те подтикнали да ме убиеш заради твоята кула, защото са видели при своите гадания, че им предстои да умрат заради мен. Попитай ги, струва ми се, че вече няма да проявят дебелоочието да те лъжат пред мен!
— Господа учени — обърнал се тогава към тях кралят, — кажете ми говори ли това дете истината.
А учените отвърнали:
— Господарю, дано Бог ни избави от нашите грехове, защото, признаваме, то казва истината. Но ние понятие си нямаме откъде би могло да знае подобни чудеса. Затова в името на Господ Бог те умоляваме да ни оставиш живи, за да видим дали ще ти каже истината за тази кула и дали тя ще устои непокътната заради това, което ще съобщи за нея.
Тогава Мерлин се обърнал към учените и казал:
— Сеньори, не се бойте, че ще умрете, преди да сте видели защо кулата пропада.
Учените един през друг се впуснали да му благодарят. Мерлин пък рекъл на Вертижие:
— Вертижие, искаш ли да знаеш защо твоята кула пада и защо не може да стои непокътната, кой разрушава съграденото? Ако се съгласиш да извършиш онова, което ще ти препоръчам, аз ще ти покажа съвсем ясно къде е коренът на всичко. Знаеш ли какво има под тази кула? Има дебел слой вода, под водата — две огромни скали, а под скалите — два змея, които нищо не виждат. Единият е червен, а другият — бял, и двамата се подушват един друг. Те са огромни и страшно силни. Когато почувстват, че водата им натежава, змейовете се обръщат и водата заклокочва с такъв голям шум, че каквото и да се намира отгоре, неминуемо се сгромолясва. Така че и твоята кула пада заради тях. Заповядай на твоите хора да проверят и ако не откриеш нещата такива, каквито ти ги описвам, накарай да ме влачат и убият, ала ако намериш, че говоря истината, нека да отпаднат всички заплахи за живота ми, а учените — да бъдат обвинени.
На което Вертижие отвърнал:
— Мерлине, ако това, което казваш, е истина, то ти си най-проницателният човек на света. Кажи ми обаче как да направя така, че да отстраня земята, която ги покрива.
— Ще наредиш да товарят земята на коне и каруци, както и в кошове, вързани на врата на хората, а после да я отнесат надалеч оттук.
Така кралят наредил да съберат толкова работници, колкото било необходимо за извършването на такава огромна работа. У местните хора това предизвикало огромно удивление, доколкото смеели да го изразят. Мерлин пък настоял да турят учените под стража.
Сетне работите започнали. Дълго време се трудели, за да изгребат тази земя, додето най-сетне не се показала водата. Като я забелязали, те я открили изцяло. После съобщили на краля, че са успели да намерят водата. Той от своя страна с голяма радост дошъл да види чудото, и дори довел със себе си Мерлин. Като застанал пред водата, той си дал сметка, че тя е много голяма, и повикал двама от най-добрите си съветници, за да им каже следното:
58
Непреводима игра на думи: френските sang (кръв) и sens (ум) при произнасяне звучат почти по един и същ начин. — Б.пр.