— Много мъдър е този човек, щом е знаел, че на това място под земята съществува толкова голяма вода. Но той каза, че там има два змея. Ще направя всичко, което ми нареди, каквото и да ми струва то, само и само да видя тези два змея.
А Мерлин му рекъл:
— Вертижие, няма как да узнаеш дали са там, преди да ги видиш.
Сетне Вертижие загрижено попитал:
— Мерлине, как можем да махнем тази вода?
— Ще я отведем далеч оттук с помощта на големи ровове — отвърнал му той.
Заели се да прокопаят рововете, за да може водата да се оттече настрана. Тогава Мерлин казал:
— Вертижие, като се усетят един друг, змейовете, които се намират под тази вода, ще влязат в жестока битка. Съветвам те да събереш знатните хора от цялата страна, за да видят този двубой.
Вертижие заявил, че ще стори това на драго сърце, и тутакси наредил да свикат всички знатни хора от цялата страна, а като се събрали, им разказал за чудесата, които Мерлин му бил съобщил, и как предстояло змейовете да влязат в жестока битка. Всички си казали помежду си:
— Наистина си струва да видим това.
Сетне попитали краля дали Мерлин му е казал кой от тях ще е победител: червеният или белият. А кралят отвърнал, че все още не му е казал нищо по този въпрос.
Не след дълго работниците пуснали водата да се оттече в полето. Щом се оттекла, отдолу се показали скалите, стоящи на дъното на водата и покриващи змейовете. Като видял това, Мерлин казал на крал Вертижие:
— Кралю, виждаш ли тези грамадни скали?
— Да, братко — отвърнал той.
— Точно под тях се намират змейовете.
— А как да бъдат извадени оттам? — зачудил се владетелят.
— Много лесно — бил отговорът на Мерлин. — Те няма да се помръднат, преди да са се събудили. Събудят ли се, ще се сбият, додето единият от тях не умре.
— А ще ми кажеш ли кой ще бъде победеният? — продължил да пита кралят.
— В тяхната битка е скрита много важна символика. Доколкото мога да ти я разкрия, това трябва да стане в много тесен кръг, в присъствието на трима или четирима от твоите барони.
Тогава Вертижие повикал четирима от своите барони, на които имал най-голямо доверие, и им разказал какво бил чул от Мерлин. Те го похвалили, че ги е поканил на този толкова доверен съвет, разискващ кой от двата змея ще бъде победен.
— Вертижие, тези ли са четиримата твои най-доверени хора? — поинтересувал се Мерлин.
— Да — отвърнал му кралят.
— Значи, мога да ти отговоря пред тях на въпроса, който ти ми постави.
— Да, можеш спокойно да отговориш.
— Ще ви кажа тогава, че белият змей ще убие червения. Ала ще му бъде много трудно, докато успее да го умъртви. В победата на белия е скрит много важен смисъл за онзи, който съумее да го разчете. Ала няма да ви казвам нищо повече преди края на битката.
Тогава пред насъбралото се множество работниците премахнали едната канара и освободили белия змей. Като го видели толкова надут и противен, всички стоящи наоколо били обзети от голям страх. Дръпнали се неволно назад, а работниците отишли, та освободили и другия змей. Като го съзрели, хората се изплашили дори повече, отколкото от първия, защото този бил още по-могъщ и гнусен, с което хвърлял множеството в още по-голям страх.
Вертижие пък си помислил, че червеният сигурно ще победи белия. В този миг Мерлин му напомнил:
— Вертижие, скоро всички заплахи за живота ми трябва да отпаднат.
— Така да бъде — отвърнал му Вертижие.
Ето че единият змей се приближил към другия и двамата се подушили най-напред откъм задниците. Сетне рязко се обърнали и започнали ту да се хапят, ту да се ритат: едва ли някой някога бил чувал да се говори за два звяра, счепкали се в такава жестока битка. Борили се така цял ден и цяла нощ, и на следващия ден до пладне. Всички хора, които присъствали там, мислели, че червеният би трябвало да победи белия. В разгара на схватката белият блъвнал през устата и ноздрите си огън и пламъци, които изгорили червения. Той паднал мъртъв, а белият се оттеглил настрана, легнал си и живял едва три дни. Всички хора в един глас говорели, че такова чудо никога не било виждано. По някое време Мерлин рекъл: