— Но къде може да бъде намерен този толкова велик пророк?
— Нямаме представа къде се намира сега — отвърнали бароните. — Ала добре е да знаеш едно: в този миг той е наясно, че си говорим за него, и ако пожелае, ще дойде при нас. Знаем само, че е някъде в тази държава.
Тогава Пандрагон възкликнал:
— Ако е тук, ще го намеря.
Сетне проводил пратеници из цялата страна да търсят Мерлин. Той пък, понеже разбрал, че кралят се е заел да го търси, тръгнал насреща му по най-бързия начин, като не пропуснал да съобщи за това на Блез. После отишъл в един град, където се намирали част от пратениците на Пандрагон. Явил им се той, предрешен като дървар, с голяма секира, провесена на врата, с груби обувки на краката, облечен в роба, от горе до долу в дупки, с чорлава коса и огромна брада. Сетне отишъл в дома, в който пратениците се били настанили. Когато го видели, те силно се удивили и единият казал на другия:
— Струва ми се, че този е лош човек.
А Мерлин пристъпил напред и им казал:
— Сеньори, не изпълнявате добре заповедите на вашия господар Пандрагон, който ви нареди да търсите пророка, чието име е Мерлин.
На тези му думи пратениците възкликнали:
— Кой ли дявол е разказал за това на този дядка?
А сетне го попитали:
— Ти виждал ли си го някога?
— Виждал съм го — отвърнал им Мерлин — и знам къде е убежището му. Той също знае много добре, че го търсите. И ако реши, никога няма да го намерите. Ще сте пътували за нищо и никакво, ето какво ви дава той да разберете. Впрочем дори и да го намерите, той пак няма да тръгне с вас. Кажете на онези, които разправят на нашия владетел как в страната им живеел един необикновен пророк, че имат право. И когато се върнете обратно, съобщете на вашия господар, че няма да превземе онази крепост, преди Енджис да умре. Знайте освен това, че от членовете на съвета петима са тези, които са му говорили за мен. Като се приберете, ще заварите живи само трима от тях. Кажете на Пандрагон, че ако дойде в тукашните земи и потърси Мерлин из тези гори, непременно ще го намери. Ала ако не дойде лично, няма да открие човек, който да го отведе при него.
Пратениците изслушали със зяпнала уста думите на Мерлин. Сетне тръгнали да си ходят и докато да се обърнат, него вече го нямало. Прекръстили се пратениците и рекли:
— Явно, че сме разговаряли с някой дявол! Но какво да правим с това, което той ни каза?
Посъвещавали се известно време, след което рекли:
— Ще се върнем обратно и ще разкажем за тези чудеса на нашия господар и на бароните, които ни изпратиха тук. Пък и ще разберем дали онези двамата са мъртви, а сетне ще съобщим за чудото, което видяхме и чухме.
Така пратениците си тръгнали, препускали на колкото можели по-дълги преходи и пристигнали във войската при краля. Като ги съгледал, той казал:
— Сеньори, намерихте ли оногова, когото заминахте да търсите?
А те му отвърнали:
— Господарю, ще ти кажем какво ни се случи. Свикай своя съвет и нека да присъстват и онези, които те уведомиха за пророка.
Кралят така и сторил. Когато всички се събрали, дръпнал част от тях настрана, а пратениците им разказали за чудото, което им се било случило, и за двамата души, които трябвало да са мъртви. Затова и попитали какво е станало с тях. Оказало се, че наистина са мъртви. Тогава те много се удивили и казали на краля:
— Господарю, струва ни се, че онзи, с когото сме говорили, е бил самият Мерлин. Човекът каза, че кралят никога няма да го открие, ако не отиде да го потърси лично.
А Пандрагон ги попитал:
— На кое място го намерихте?
— В Нортумберландия — отвърнали му те.
Тогава кралят заявил, че лично ще отиде да намери Мерлин. Той наистина заминал и след известно време се озовал в Нортумберландия. Там се заел да разпитва за пророка, но така и не открил човек, който да му каже нещо определено. Като нямало какво да прави, решил да отиде да го търси из горите. Дълго яздили сред дървесата, додето един от конниците не открил голямо стадо добитък и един много грозен и уродлив мъж, който ги пазел. Попитал го конникът откъде е, а онзи му отвърнал, че е от Нортумберландия.