— Можеш ли да ми кажеш дали знаеш нещо за един човек на име Мерлин? — продължил да го разпитва кралският спътник.
— Нищо не мога да ти кажа — отвърнал му пастирът. — Ала видях тъдява да броди един човек, които ми каза, че кралят идвал да го търси из тукашните гори. Знаеш ли нещо за тази работа?
Конникът го осведомил, че е вярно: кралят наистина търсел Мерлин.
— А ще ни кажеш ли къде да го търсим? — попитал го той.
— Ще кажа на краля неща, които не бих казал на теб — бил отговорът на пастира.
— Ела, ще те заведа при него — предложил му конникът.
— Дойда ли, това ще означава, че лошо се грижа за моя добитък, пък и нямам никаква нужда от него. Ако обаче той дойде при мен, ще му кажа как да намери Мерлин.
Върнал се човекът при краля и му разказал за случилото се.
— Заведи ме при него — тутакси наредил кралят.
Той го завел и рекъл на пастира:
— Ето го краля, доведох ти го.
А той се обърнал към владетеля:
— Пандрагоне — казал той, — ти търсиш Мерлин, но няма да го намериш, ако самият той не пожелае това. Затова идете в един от най-близките до тук градове и когато той разбере, че го очаквате, ще дойде при вас.
Кралят все още се колебаел:
— Как ще разбера, че ми казваш истината?
— Ако не ми вярваш, не прави нищо, защото е глупаво да следваш лоши съвети — отговорил му пастирът.
— Нима казваш, че съветите ти са лоши? — удивил се кралят.
— Не аз, а ти го казваш. Ала добре е все пак да знаеш, че ти давам съвети, каквито едва ли би могъл да получиш от другиго.
— Ще ти повярвам — решил в края на краищата кралят.
Така той се озовал в един от най-близките до гората градове. Докато пребивавал там, пред кралския дом дошъл снажен, добре облечен и обут мъж, който казал на един от придворните:
— Сеньор, заведете ме при краля.
И той го завел. Като се изправил пред него, мъжът казал:
— Господарю, Мерлин ти праща привет. Проводил ме е при теб, за да ти съобщя, че самият той е бил онзи пастир, когото сте заварили да варди животните в гората, и доказателство за това са думите му, че ще дойде при теб, когато реши. Той ти казва истината, защото ти все още нямаш нужда от него. А когато тази нужда се появи, той на драго сърце ще дойде при теб.
На тези думи кралят отговорил:
— Аз отдавна имам нужда от него. Да не говорим, че никога не съм изпитвал толкова голямо желание да видя когото и да било.
Тогава мъжът рекъл:
— В мига, в който ти каза това, той реши да ти изпрати чрез мен една добра новина.
— Каква новина? — поинтересувал се кралят.
— Тя гласи, че Енджис е мъртъв, а твоят брат Утер го е убил.
Като чул това, кралят изпитал голямо удивление и рекъл:
— Нима може да е вярно всичко, което ми казваш?
А мъжът отговорил:
— Не държа да казвам нищо повече, но ти ще постъпиш неразумно, ако се съмняваш в него, преди да си го изпитал. Прати свой човек да разузнае дали това, което ти казвам, е вярно, и тогава му се довери.
— Напълно си прав — съгласил се кралят.
Сетне повикал двама вестители, качил ги на два от най-добрите коне, които имал на свое разположение. Наредил им да не се спират нито на отиване, нито на връщане, но на всяка цена да разберат дали е вярна новината, че Енджис е мъртъв. Пратениците потеглили и препуснали, колкото им сили държали. Яздейки така един ден и една нощ, те срещнали вестителите на Утер, които идвали да съобщят на краля, че Енджис е мъртъв. Разменили вестителите новини помежду си и се върнали при краля. А мъжът, който бил донесъл вестите от Мерлин, вече си бил отишъл. Пратениците се явили пред краля и му разказали как Утер убил Енджис.
Стоял така в очакване кралят, додето един ден на връщане от църквата срещнал един много красив мъж, добре сложен и добре облечен, оставящ впечатление на порядъчен човек. Той се приближил до краля, поздравил го и му казал:
— Какво чакаш в този град?
А кралят му отвърнал:
— Чакам Мерлин да дойде.
— Сеньор, ти не си толкова мъдър, че да можеш да го разпознаеш — рекъл му мъжът. — Повикай хората, които би трябвало да познават Мерлин, и ги попитай дали аз бих могъл да бъда Мерлин.
Кралят много се удивил на тези му думи, ала заповядал да повикат всички хора, които би трябвало да го познават, и се обърнал към тях:
— Сеньори, очакваме Мерлин да дойде тук и аз вярвам, че сред вас все ще се намери някой, който може да го разпознае. Ако го познавате, моля, кажете ми.