А те му отвърнали:
— Господарю, няма начин да не го разпознаем.
Тогава думата взел човекът, който се бил явил при краля, и рекъл:
— Господарю, как може да познава другиго онзи, който не познава добре дори себе си?
А събралите се отвърнали:
— Ние не го познаваме добре във всяко отношение, но ще разпознаем образа, в който го видяхме.
При тези думи мъжът се обърнал, отвел краля в една стая и му казал:
— Господарю, аз съм онзи Мерлин, когото търсиш, и искам да бъда приятел с теб, а също и с брат ти Утер. Да, аз наистина съм онзи Мерлин, когото търсиш: а сега ми кажи какви са желанията ти.
— Мерлине, много бих искал да те помоля — отвърнал му кралят, — стига това да е възможно, и ти да бъдеш мой приятел.
— Пандрагоне — възкликнал Мерлин — оттук насетне няма да ми зададеш въпрос, който, стига да ми е позволено, аз ще оставя без отговор.
Тогава кралят рекъл:
— Мерлине, кажи ми, моля те, разговарял ли съм с теб, откакто съм дошъл да те намеря в тази страна.
— Господарю — отвърнал му Мерлин, — аз съм човекът, когото ти видя в гората да варди стадото. Аз съм и онзи, който ти каза, че Енджис е бил убит.
Като чул това, кралят много се удивил и казал:
— Мерлине, кажи ми как си успял да научиш за смъртта на Енджис!
А Мерлин му отговорил:
— Узнах го, когато ти дойде тук, защото Енджис искаше да убие брат ти. Ала той, благодарение на Бог и на собственото си благоразумие, ми повярва и се предпази от него. Аз му съобщих за силата и решимостта на Енджис, защото той се опита сам да се промъкне във войската и да се добере до палатката на твоя брат, за да го убие. Когато го предупредих за това, брат ти не се отнесе с недоверие, ала прекара цялата нощ съвсем сам в бдение, без да спомене никому нищо, и се въоръжи, без никой да разбере за това. Така брат ти остана на стража край палатката си през цялата нощ. Най-сетне Енджис дойде, влезе в нея и се зае да го търси с кинжал в ръката, защото мислеше, че е там. Когато обаче видя, че не може да го намери, реши да излезе. Отвън обаче го бе причакал твоят брат, който влезе в схватка с него. Успя бързо да го убие, възползвайки се от това, че беше в пълно бойно въоръжение, докато Енджис не беше добре въоръжен, защото бе дошъл с намерението да го убие, както си спи в леглото, а сетне тутакси да избяга при своите.
Когато чул невероятната история, която Мерлин му разказал, кралят изпитал голяма почуда и му задал следния въпрос:
— Мерлине, какъв образ беше възприел ти, когато разговаряше с моя брат, защото ми е много чудно, че е повярвал на твоите предупреждения?
На което Мерлин отвърнал:
— Приех образа на един беловлас старец и на четири очи му казах, че ако не се пази тази нощ, ще умре.
— Каза ли му кой си? — продължил да разпитва кралят.
— Той все още не знае кой го е предупредил, а и няма да го узнае, докато ти не му кажеш. Ала те моля да не споменавате за това никому другиму, защото ако ви хвана в лъжи, с приятелството между нас е свършено.
— Мерлине — възкликнал кралят, — съгласен съм да ме подложиш на всякакви изпитания, каквито пожелаеш!
А Мерлин му отвърнал:
— Господарю, бих искал да знаеш, че ще говоря с брат ти на единадесетия ден, след като съм разговарял с теб.
Така Мерлин се запознал с Пандрагон, след което се сбогувал с него и отишъл при своя учител Блез, за да му разкаже за всичко това, а Блез записал разказа му и благодарение на него ние до ден-днешен знаем за тези събития.
Пандрагон поел по пътя към мястото, където се намирал Утер. Утер пък се бил запътил към Пандрагон, и когато го срещнал, много се зарадвал. Пандрагон веднага го дръпнал настрана и го осведомил за смъртта на Енджис според разказа на Мерлин, след което го попитал дали всичко това е истина. А Утер възкликнал:
— Да! Но, Господ да ми е на помощ, ти ми наговори неща, които не съм си представял, че би могъл да ги знае някой друг освен Бог и един старец, който ми ги каза насаме. Не съм си и помислял, че друг човек може да ги знае.
А Пандрагон му рекъл:
— Но ти вече чу, че аз прекрасно ги знам.
Утер взел да го моли:
— За Бога, кажи ми кой ти каза това, защото не познавам човека, който ме предупреди. Но той ми се стори мъдър и почтен и аз му повярвах, макар да ми наговори неща, които не бяха за вярване. Защото онзи, който проникна в нашата войска и искаше да ме убие в моята палатка, прояви невероятна дързост.