Тогава Пандрагон го попитал:
— Ще разпознаеш ли този човек, ако го видиш сега?
— Ще го разпозная веднага, убеден съм в това — отвърнал Утер.
— Уверявам те, че той ще разговаря с теб, преди да са изтекли дванадесет дни — заявил Пандрагон.
Сетне обявил деня, който Мерлин му бил определил, и казал:
— Утер, моля те да бъдеш винаги покрай мен, додето тези дни не изтекат.
Утер се съгласил, защото имал голямо желание да го види. Що се отнася до Мерлин, той знаел за всичко това и дори разказал на Блез как двамата братя разговаряли за него и как кралят искал да го изпита. По някое време Блез го попитал:
— Какво ще искаш от тях срещу това?
А Мерлин му отвърнал:
— Двамата са млади и красиви, а аз нямам по-добър начин да спечеля приятелството им, освен да задоволя някои от техните прищевки. Познавам една дама, в която Утер е влюбен: ще му отнеса писмо от нея. Ти ще ми го напишеш така, както ти кажа, за да повярва Утер в това, което прочете. Така ще минат тези единадесет дни, през които нито ще ме видят, нито ще ме познаят. А когато настъпи следващият ден, ще се открия и пред двамата младежи и те ще ми бъдат много по-признателни.
Каквото Мерлин заръчал, това Блез и сторил. Сетне Мерлин възприел облика на момчето, прислужващо на приятелката, отишъл при Утер и му казал:
— Твоята приятелка те поздравява и ти изпраща това писмо.
Утер го взел, много се зарадвал, защото си помислил, че приятелката му го е изпратила, и веднага го дал на един грамотен човек да го прочете. Вътре пишело да се довери на това, което пратеникът щял да му каже. И Мерлин казал неща, които знаел, че Утер ще изслуша много благосклонно. Така Утер останал през цялото време при своя брат чак до единадесетия ден вечерта. Той много му се радвал и се чувствал истински щастлив от добрите новини, които бил получил от приятелката си.
Като започнало да се свечерява, Утер силно се удивил, че Мерлин все още не идва. Събрали се двамата братя и започнали да си говорят. Тогава Мерлин възприел образа, в който се бил превъплътил, когато разказвал на Утер за смъртната заплаха от страна на Енджис. Кралят го разпознал и Мерлин му казал да повика брат си. Той така и сторил, възкликвайки:
— Ето го тук онзи човек!
Сетне кралят попитал брат си дали това е човекът, който го е избавил от смъртта, и Утер потвърдил, че несъмнено това е човекът.
— Но кажи ми, нима си го познавал? — попитал той смаян.
— Не го познавах — отвърнал Пандрагон.
След известно време Утер отишъл при предрешения Мерлин и му казал:
— Сеньор, ти ме избави от смъртта и аз съм длъжен да ти се отблагодаря. Ала се чудя как така ми наговори все неща, които брат ми също знаеше.
— Очевидно той не би могъл да ги знае, ако някой не му ги е казал — отвърнал му Мерлин. — Иди го повикай и го попитай кой му ги е казал преди мен.
Утер отишъл да повика краля и наредил на телохранителите, които стоели на стража пред палатката, да не допускат никого вътре. Докато кралският брат бил пред палатката, Мерлин възприел образа на момчето, донесло писмото от неговата възлюбена. Когато влезли в нея, Пандрагон и Утер очаквали да заварят там възрастния човек, а открили момчето. Утер останал смаян и казал на краля:
— Господарю, тук стават някакви чудеса, защото оставих вътре стария човек, за когото ти бях казал, а сега намирам това момче. Изчакай ме да попитам моите хора дали са го видели да излиза, а момчето да влиза вътре.
Излязъл Утер от палатката и кралят започнал гръмко да се смее, защото разбирал, че това е Мерлин. Утер попитал стоящите отвън стражници:
— Виждали ли сте някой да влиза или излиза, докато ходех да повикам брат ми?
А те му отвърнали:
— Докато ти влизаше и излизаше, никой друг освен краля и теб не е влизал вътре.
Тогава Утер отишъл при момчето и го попитал:
— Кога влезе ти в тази палатка?
А то му отговорило:
— Аз си бях тук, докато вие разговаряхте с възрастния човек.
Кралят прихнал да се смее, защото знаел, че това е Мерлин, и казал:
— Мили ми братко, не мисля, че ме лъжеш, но кажи ми, може ли това да е прислужникът на твоята дама?
— Не, това е невъзможно! — отвърнал му Утер.