— Хайде тогава да излезем навън и да влезем пак, за да видим дали той ще се върне.
Така те се запътили към войската, разменяйки по пътя си шеги. По едно време кралят срещнал един конник и му рекъл:
— Иди да видиш кой е в палатката на моя брат Утер.
Отишъл човекът и намерил в нея стареца, което и съобщил на краля: тогава Пандрагон и Утер се върнали обратно. Когато видял възрастния човек, Утер страшно се удивил и казал на краля:
— Господарю, виждате ли човека, който ме спаси и който попречи на Енджис да ме убие?
Ала владетелят не му отговорил, а спокойно се обърнал към Мерлин:
— Мерлине, искаш ли да кажа на моя брат кой си?
— Да, господарю — отвърнал му Мерлин, — искам да му кажеш.
Тогава кралят попитал брат си:
— Мили братко, къде е момчето, което ти донесе писмото?
А Утер му отвърнал:
— Господарю, та то стоеше тук преди малко, какво искате да направя?
Тогава кралят и Мерлин избухнали в смях и много се развеселили. Мерлин се обърнал към краля и му пошушнал на ухо какво съобщение бил получил Утер от своята приятелка:
— Върви, предай го на Утер.
Тогава кралят наистина отишъл при Утер и му казал:
— Любезни братко, изгубил си слугата, който ти е донесъл писмото от твоята приятелка.
— Защо ми напомняш за този слуга? — запитал го Утер.
— Заради добрите новини, който той ти е донесъл от нея — отвърнал му кралят. — А мога ли да кажа пред този мил човек какво ми е известно за тях?
Утер му дал съгласието си, защото мислел, че нямало човек, който би могъл да знае нещо за тях освен момчето, което му ги било донесло. Когато обаче изслушал обясненията на краля, той много се удивил и рекъл:
— Господарю, за Бога, кажи ми откъде се осведомяваш за тези чудеса, които ми разказваш и сега, а и друг път си го правил?
— Ще го сторя, ако този човек се съгласи — бил отговорът на краля.
— Господарю, защо това трябва да зависи от този човек? — недоумявал Утер.
— Защото не бих искал да го правя без негово позволение — обяснил кралят.
Тогава Утер се обърнал към Мерлин:
— Сеньор, моля те, позволи на брат ми да го каже.
— Нямам нищо против — отвърнал Мерлин.
Като чул това, кралят се обърнал към Утер и казал:
— Братко, бих искал да знаеш, че пред нас се намира най-мъдрият човек на света. Редно е също да си наясно, че момчето, което ти донесе писмото, не е никакъв слуга на приятелката ти, а той самият.
Утер останал смаян при тези думи и казал на краля:
— Господарю, как мога да знам това, което ми казваш?
Тогава кралят помолил Мерлин да му покаже за какво става дума.
— Ще направя така, че да види пред себе си двойник на момчето — отвърнал Мерлин и тутакси възприел образа на слугата, което довело Утер до такова слисване, че не можел думичка да продума.
— Утер, това е доказателство, че насреща ти стои Мерлин. Добре е да спечелиш неговото приятелство — рекъл му кралят.
Като чул това, Утер много се зарадвал и казал:
— Господарю, аз бих го помолил от все сърце да бъде мой приятел.
А Мерлин му отвърнал:
— Ще ти бъда такъв на драго сърце, но е добре да знаете някои неща за мен самия. Искам да сте наясно, че понякога ми се налага да се отдалечавам от хората. И да помните, че навсякъде, където отида или се озова, аз ще се грижа повече за вашето добруване, отколкото за това на другите хора. Колчем се окажете в затруднение, ще ви се притичвам на помощ. Ала ви моля, ако искате да имате моето приятелство, да не се сърдите, когато си заминавам. И всеки път, когато се връщам, да изразявате пред хората голяма радост. Хубаво е да знаете също така, че повече няма да сменям външността си, освен когато съм само пред вас, насаме. Затова сега ще отида във вашия дом преди вас. И онези, които и друг път са ме виждали, ще се затичат да ви кажат, че съм пристигнал. Щом ви съобщят новината, направете се, че сте много зарадвани от това. Те ще ви кажат още, че съм необикновен пророк. Ще ме питате за всичко, каквото вашият съвет пожелае, а аз ще ви давам напътствия за всичко, каквото ме попитате.
Така Мерлин се озовал при Пандрагон и брат му Утер, като се разбрал с тях да пребивава в образа, в който хората го познавали отпреди. Когато се срещнал с бившите членове от съвета на Вертижие, те много се зарадвали на неговата поява и веднага се затичали да известят на краля, че Мерлин се бил върнал. Като ги чул, кралят изобразил голяма радост и тръгнал насреща му, а всички, които обичали Мерлин, в един глас възкликнали: