Выбрать главу

— Мерлине, ето го краля, идва да се срещне с теб!

Кралят изразил огромна радост при срещата си с Мерлин, след което го завел в своя дом. Щом влезли вътре, членовете на кралския съвет се събрали и казали на владетеля:

— Господарю, помоли Мерлин да ти каже как да превземеш тази крепост и как ще завърши войната ни със саксонците. Стига да пожелае, той ще ни каже истината.

Кралят заявил, че непременно ще го попита. Сетне съветът се разпуснал и оставил владетеля да си свърши работата, защото той много искал да почете пророка. Три дни след пристигането на Мерлин Пандрагон отново събрал съвета, а после отишъл при него и му казал:

— Мерлине, моля те да ме посъветваш как да превзема тази крепост, а също така да ми кажеш дали ще успея да прогоня саксонците от нашите земи.

На което Мерлин отговорил:

— Господарю, бих искал да знаеш, че от часа, в който изгубиха Енджис, саксонците не се стремят към нищо друго, освен да напуснат страната ти. Дай им знак за това, като изпратиш при тях свои вестители с искане за примирие. Тогава ще ти обещаят да ти върнат всички земи. А ти ще им помогнеш да стигнат до границата и ще им дадеш кораби, с които да се приберат у дома.

— Мерлине, ти си невероятно умен! — възкликнал кралят. — Казваш да поискам пръв примирие, за да чуя какво ще ми кажат, без изобщо да съм ги питал.

Тогава кралят изпратил един от своите съветници на име Улфин, съпроводен от двама други свои служители, като им наредил да предадат посланието, което им връчил. Поели вестителите към крепостта, а когато обсадените в нея ги видели да идват, излезли да ги посрещнат с въпроса:

— Какво искат тези конници?

Улфин им отвърнал:

— Нашият крал иска примирие.

— На драго сърце ще се посъветваме по въпроса — отвърнали те.

Сетне се оттеглили настрана и си казали:

— Много сме отслабени, откакто Енджис си отиде. Кралят иска тримесечно примирие, а ние нямаме храна за толкова дълго време. Хайде да предложим да им върнем крепостта и да им даваме като обезщетение всяка година по десетима конника, десет девойки, десет сокола, десет кучета зайчари, десет бойни и сто парадни коня.

Всички се съгласили с това предложение, след което го съобщили на пратениците, а те побързали да се върнат при краля, Мерлин и другите барони. Като чул какви вести са му донесли пратениците, кралят попитал Мерлин как е най-добре да постъпят. Мерлин му отвърнал:

— Не влизайте повече в сблъсъци, ами им помогнете да излязат от страната. Дайте им кораби да отплават към други земи. Казвам ви, че никога не са изпитвали толкова голяма радост, понеже си мислеха, че ги чака скорошна смърт.

Както ги посъветвал Мерлин, така и постъпил кралят, който още на следващата сутрин проводил пратеници в неприятелския стан. Като чули предложенията му, противниците много се зарадвали, че се открива възможност да спасят живота си, защото виждали, че откакто били загубили Енджис, нямали никакви възможности да се борят.

Тези решения били оповестени из цялата страна, а кралят уредил неприятелите да бъдат отведени до пристанището и да им бъдат дадени кораби, с които да си отидат. Както вече стана дума, Мерлин знаел всички намерения на саксонците и успял не само да ги прогони извън страната, но и да оглави кралския съвет. Такъв той останал немалко време. Додето един ден не посетил краля, за да разговаря с него за някакви много важни дела.

Това силно раздразнило един от неговите барони, който отишъл при владетеля и му казал:

— Господарю, истинско чудо е, че имаш такава вяра на този човек, ала да знаеш, че всичките му дарби и умения произхождат от Дявола. Затова, ако си съгласен, аз бих направил опит да извадя на светло тази работа, така че всички да я видите.

На което кралят отговорил:

— Давам ти моето съгласие, но при едно условие: да не го разгневиш.

— Няма да му кажа и една думичка, която да бъде обидна — обещал баронът.

А той бил голям измамник, изпълнен с коварство — могъщ феодал, притежаващ големи богатства и наследствени имоти.

Един ден Мерлин дошъл в двора и кралят го посрещнал с голяма радост. Въпросният благородник поканил Мерлин на съвета, който се състоял само от петима души, и казал на краля:

— Господарю, пред теб се намира един от най-мъдрите хора на света. Чух го да предсказва каква смърт очаквала Вертижие и как щял да загине в огъня, който вие сте щели да разпалите, а то така и стана. Ето защо го моля да ми каже от каква смърт ще си отида аз. Стига да пожелае, той тутакси би могъл да ми предскаже това.