И кралят, и всички останали замолили Мерлин да изпълни желанието му. Тогава Мерлин, който знаел за коварните намерения на барона, рекъл:
— Сеньор, знай, че когато настъпи часът на твоята смърт, ти ще паднеш от коня и ще си счупиш врата. Така ще си отидеш от този свят.
Като чул това, баронът се обърнал към краля:
— Господарю — възкликнал той, — нали чу добре какво рече този човек!
Сетне помолил краля да се уединят на четири очи и му казал:
— Господарю, запомни добре какво предрече Мерлин. А аз ще го изпитам по още един начин.
Сетне се отправил към своите владения и си сменил одеждите. Като се предрешил в съвсем други дрехи, върнал се по най-бързия начин в града, където по онова време се намирал кралят, престорил се на болен и тайно помолил владетеля да му доведе Мерлин, ала така, че да не го разпознае. Кралят му обещал, че на драго сърце ще дойде, без да каже на никого за какво става дума. Сетне отишъл при Мерлин и му рекъл:
— Ела с мен в града да видиш един болен.
Повикал и още няколко души, които искал да дойдат заедно с него, и всички се упътили да видят болния. Когато пристигнали, жената на болния, която той бил подучил предварително, се хвърлила в нозете му:
— Господарю — замолила се тя, — за Бога, накарай твоя пророк да ми каже дали съпругът ми ще се излекува!
Кралят си придал много състрадателна физиономия и като погледнал Мерлин, рекъл му:
— Сеньор, да знаете, че този болен не би трябвало да умре от подобна болест в своето легло.
Болният пък, преструвайки се, че говори с голямо усилие, промълвил на Мерлин:
— Сеньор, за Бога, от каква смърт в края на краищата ще умра?
А Мерлин му отвърнал:
— В деня, в който умреш, ще бъдеш обесен. А ще бъдеш обесен в деня, в който ще умреш.
Сетне Мерлин се обърнал и давайки си вид на много ядосан, оставил краля и напуснал дома. А постъпил така, защото искал болният да каже на краля какво мисли.
Щом Мерлин излязъл навън и болникът се уверил в това, той тутакси се обърнал към краля:
— Господарю, ако досега не си знаел нищо, то знай занапред, че този човек е побъркан и лъже във всичко, което казва. Както сам видя, той на два пъти ми предсказа как ще умра от толкова различни видове смърт, че едната по никакъв начин не би могла да се съчетае с другата. Впрочем заради теб ще направя и трети опит: ще отида утре в едно абатство, ще се престоря на болен, ще изпратя абата при теб с уговорката да каже, че принадлежа на монашеското му братство. Той ще сподели колко е разтревожен и как се бои, че мога да умра, а после ще те помоли да дойдеш с него и да доведеш със себе си прочутия пророк. Давам ти дума, че това ще е последното изпитание, на което ще го подложа.
Кралят му обещал, че ще дойде и ще доведе със себе си Мерлин. Разделили се двамата и мнимият болен отишъл в едно абатство, устроил всичко така, както се бил зарекъл, и изпратил абата при краля. Владетелят от своя страна взел със себе си Мерлин и отишъл в абатството. Като пристигнали там, кралят влязъл в храма да присъства на отслужващата се литургия. По някое време абатът се приближил до него и го помолил да отидат заедно при болния. Кралят попитал Мерлин дали ще дойде с него.
— Да, разбира се — отвърнал му Мерлин.
Ала преди това пожелал да говори с брат му Утер. Тогава кралят събрал Мерлин и Утер насаме пред един олтар и Мерлин им казал следното:
— Сеньори, колкото повече общувам с вас, толкова повече се убеждавам във вашето неблагоразумие. Нима мислите, че не знам от каква смърт ще умре този глупак, който се опитва да ме изобличи? С Божията помощ съм много добре запознат и не ще пропусна да му я опиша. Пък и вие ще има да се чудите и маете. И то далеч повече от това, което ще ви кажа сега, отколкото от онова, което казах предишните два пъти.
— Мерлине — промълвил кралят в почуда, — възможно ли е човек да умре от подобна смърт?
А Мерлин му отвърнал:
— Ако не умре по този начин, никога повече не хващайте вяра на никоя моя приказка. Но аз знам всичко и за неговата смърт, и за твоята. И ти казвам, че ще видя твоя брат Утер на кралския трон, преди още да съм напуснал неговата компания.
Сетне кралят повел Мерлин и Утер към мястото, където ги очаквали. Като ги видял, абатът рекъл: