— Господарю, за Бога, помоли твоя пророк да каже дали този човек, който е тук, ще се излекува някога.
Кралят попитал Мерлин, а той, преструвайки се на ядосан, се обърнал към абата:
— Сеньор, никаква болест за умиране не го е налегнала, ами си е здрав и читав и може веднага да стане. Напразно се опитва той да ме изобличи, защото наистина ще умре от двата вида смърт, които вече описах. Ще му кажа и трети, още по-изненадващ от първите два. Знайте, че в деня, в който умре, този човек ще си счупи врата, ще се обеси и ще се удави. Който е жив, ще види как и трите вида смърт се съчетават в една. И напълно ще се убеди, че съм му казал истината.
Тогава мнимият болен рекъл на краля:
— Господарю, чу ли добре какви ги плещи този човек? Та той казва, че в деня на моята смърт съм щял да си счупя врата, да се обеся и да се удавя. Всички много добре знаят, че това е невъзможно да се случи нито на мен, нито някому другиму.
А кралят казал:
— Няма да му повярвам, преди да съм видял от каква смърт ще умреш.
Престорилият се на болен страшно се разгневил, когато чул, че Мерлин няма да бъде изхвърлен от двора, преди да е настъпила собствената му смърт. Така из цялата страна се разнесла мълвата за смъртта, която Мерлин бил предсказал, и всеки очаквал с голямо нетърпение, за да разбере дали пророкът наистина казва истината.
Минало време. Случило се така, че баронът, комуто била предсказана подобна смърт, яздел в обкръжението на голямо множество хора. Стигнали до една река, над която бил прехвърлен дървен мост. Минавайки по него, конят му се спънал и рухнал на колене, а конникът бил изхвърлен напред, паднал лошо на врата си и го счупил. Тялото му пък полетяло към водата, ала дрехата му се закачила о един от разхлопаните колове на моста по такъв начин, че слабините и краката му останали да стърчат над водата, а раменете и главата му потънали в нея: така той си счупил врата, обесил се и се удавил. Като го извадили от реката, околните подвикнали на хората, които се суетели около него:
— Сеньори, я вижте дали вратът му е счупен!
Те погледнали и казали, че несъмнено е счупен. Тогава Мерлин отишъл при Утер, когото много обичал, и му казал за смъртта на този човек, за обстоятелствата около нея и го помолил да съобщи за това на брат си, краля. Утер разказал на краля какво се е случило, а той много се удивил и му рекъл:
— Попитай го кога е станало всичко това.
Утер отишъл при Мерлин и го попитал, за да получи следния отговор:
— Това се случи вчера, а хората, които ще донесат новината, ще дойдат след шест дни. Междувременно аз си тръгвам. Не искам да бъда тук, когато пристигнат, защото ще ме обсипят с всевъзможни въпроси, които изобщо не желая да слушам, а и когато говоря пред хората, искам да го правя по завоалиран начин.
Такива думи отправил Мерлин към Утер, след което си тръгнал. Той пък отишъл при краля и му разказал всичко от игла до конец. Пандрагон силно се нажалил, защото мислел, че Мерлин се е разсърдил. Мерлин пък отпътувал за Нортумберландия, където разказал на Блез и за тези, и за други събития, давайки му сведения за неговата книга.
Така кралят и Утер изчакали до шестия ден, когато вестителите дошли и им разказали за загиналия барон. Тогава мнозина заявили, че никога няма да допуснат Мерлин да предскаже неща от бъдещето, без това предсказание да бъде записано. С това било положено началото на книгата с предсказанията на Мерлин както за английските крале, така и за други неща, за които пророкувал впоследствие.
Минало немалко време. През тези години Мерлин се бил превърнал в господар на Пандрагон и брат му Утер. Когато узнал за намеренията да записват на книга неговите думи, той съобщил това на Блез, а Блез от своя страна го попитал:
— Мерлине, а тяхната книга ще прилича ли на тази, която аз пиша?
— В никакъв случай — отвърнал му Мерлин. — Те ще записват събитията едва след като се случат.
Сетне Мерлин се върнал в кралския двор и там му били разказани всички новини, сякаш той не ги знаел. Мерлин пък започнал да говори неясни речи, записани в книгите му като пророчества. После отишъл при Пандрагон и брат му Утер и с прости думи им казал, че ги обича много и че им желае голямо щастие. Като го чули да говори толкова смирено, те много се удивили и настояли да им каже ясно и разбрано, каквото има да им каже, и в никакъв случай да не крие нещо, което ги засяга. На свой ред Мерлин отговорил:
— Няма да ви кажа нищо, което не би трябвало да ви казвам. Ще ви съобщя за голямо чудо, щом толкова много искате. Помните ли онези саксонци, които изгонихте от вашите владения след смъртта на Енджис? Всъщност Енджис принадлежеше на много знатен род и когато неговите родственици научили, че е мъртъв и че хората му са прогонени от вашите земи, обсъдили случая на своите съвети на старейшините и заявили, че додето не отмъстят за смъртта на Енджис, радост за тях няма да има. Затова и са взели решение да завоюват тази страна.