Когато чули това, Пандрагон и Утер страшно се удивили и попитали Мерлин:
— Нима имат толкова много хора, че да могат да надделеят над нашите?
А Мерлин им отвърнал:
— Срещу всеки въоръжен воин, който вие можете да извадите, те ще изправят двама. Така че ако не действате по възможно най-умния начин, те ще ви разгромят и ще завладеят кралството ви.
Без да се колебаят, двамата братя възкликнали:
— Няма да пренебрегнем и най-маловажното нещо, за което ни съветваш!
Сетне отново го попитали:
— Какво смяташ, кога ще пристигнат тези пълчища?
— На деветия ден от месец юни — бил отговорът на Мерлин. — Ала освен вас никой в цялото кралство не бива да знае това. Забранявам и на двама ви да обелвате и дума по този въпрос, а да правите само каквото ви кажа. Свикайте целия народ и му доставете възможно най-голямата радост, защото най-важното в случая е да спечелите сърцата на хората. Сетне пък ги помолете да се съберат до един с цялото си въоръжение в началото на юни край портите на Солсбъри. Така там ще се съсредоточат всички ваши сили. Оставете неприятелите необезпокоявано да слязат от корабите. Когато това стане, нека единият от вас да поведе половината от вашите хора, с което да накара противниците да се разположат между тях и реката: така и най-храбрите нашественици ще изпаднат в голяма уплаха. Казвам ви, че ако постъпите по този начин, ще спечелите победата.
Тогава и двамата братя в един глас го попитали:
— Мерлине, кажи ни, за Бога: ще загинем ли в тази битка?
На което Мерлин отвърнал:
— Не съществува на света нещо, което да има начало, а да няма край. Никой човек не бива да се бои от смъртта, стига да я приема по подобаващ начин. Всеки трябва да знае, че ще умре, и вие също трябва да го знаете.
Ала Пандрагон му напомнил:
— Онзи ден ти ми каза, че ме виждаш мъртъв също толкова ясно, колкото виждаш онзи, който се опитваше да те изобличи. Затова те моля да ми кажеш истината.
— Искам да донесете най-прочутите и най-спасителните мощехранителници с най-благотворните мощи, които притежавате. Бих искал също така да ми се закълнете в светините, които ще донесете, че за ваше добро и в името на вашата чест ще спазвате всичко, което ви наредя. Чак тогава ще ви разкажа по-подробно за онова, за което искате да узнаете.
Двамата сторили всичко точно както Мерлин им бил поръчал, след което му рекли:
— Мерлине, изпълнихме нареждането ти. Кажи ни сега защо ни накара да направим тези неща.
А Мерлин казал на краля:
— Кралю, задаваш ми въпрос за своята смърт и какъв ще бъде изходът от битката: ще ти отговоря така, щото повече да не трябва да ме питаш. Знаете ли какво се е заклел единият от вас за другия? Ако не знаете, ще ви го кажа. Заклели сте се, че ще водите тази битка като рицари, верни както един към друг, така и към Бог. Аз пък ще ви покажа как да бъдете предани, благочестиви и справедливи. Настоявам да се изповядате, защото за вас неумолимо настъпва друга епоха. Редно е да знаете, че един от двама ви ще напусне този свят. Онзи пък, който оцелее, ще построи най-хубавото и разкошно гробище, което би могъл да осъществи благодарение на моето влияние и подкрепа. Освен това аз ще сторя така, че да трае, додето свят светува.
Ето че времето изтекло и уреченият ден настанал. Отвсякъде при реката край Солсбъри се стекли несметни пълчища. Братята раздали огромни средства и разпределили между хората много прекрасни богатства. Междувременно се разчуло, че били пристигнали някакви кораби. Когато това достигнало до ушите на краля и брат му, те разбрали, че Мерлин им е казал истината. Тогава кралят наредил на своите свещеници и сановниците от Светата Църква да не остане във войската и един човек, който да не се е изповядал, а всички да си простят един другиму лошотията.
Не след дълго нашествениците слезли от корабите и стъпили безпрепятствено на земята59. Там останали в продължение на осем дни, а на деветия се качили на конете и препуснали. Мерлин веднага съобщил на Пандрагон, че противниците препускат на конете си. Кралят пък го попитал как да постъпят.
59
Очевидно са стъпили на морския бряг край дн. Саутхамптън, от който Солсбъри е на ок. 28 км. — Б.пр.